Според вестника една от причините е, че правителството на Ариел Шарон е "силно разгневено" от последната среща на френския външен министър Мишел Барние с Ясер Арафат.
Освен това израелското правителство било изправено пред нарастваща вълна на емиграция от страната.
"Шарон е принуден да контрира това с призив за имиграция", пише изданието, като добавя, че "точно на това място започва политическата игра с антисемитизма в Европа".
Според редакционна статия във френския "Монд" "не е случайно съвпадение, че думите на Ариел Шарон за "растящ антисемитизъм" във Франция са били казани пред среща на американските еврейски организации в Йерусалим".
След атаките от 11 септември 2001 г. и антисемитските акции във Франция през 2002 г. някои от тези организации се опитват да представят Франция като страна, където "нито един евреин не може да се чувства сигурен", пише изданието.
Вестникът се съгласява, че "Франция е реагирала бавно на опасността, предизвикана от антисемитските актове", но добавя, че правителството "е взело мерки да се бори с тази чума - нещо, което дори Шарон признава".
В САЩ и Израел обаче вече се е утвърдила картината на антисемитска страна в сърцето на Европа, продължава изданието.
"Какво се опитва да постигне Шарон?", пита вестникът и обяснява, че отговорът "вероятно" лежи в засилване на емиграцията на френски евреи в Израел. Но дори евреите във Франция да се чувстват "несигурни", твърде малко от тях заминават за Израел завинаги, а "бурната" реакция на представители на френските евреи срещу думите на Шарон доказват, че това не е точно така, пише "Монд".
Изданието предлага друга хипотеза, според която чрез "отстраняване на Франция" Шарон иска да изолира Европа от решаването на политическите проблеми на Близкия изток.
Според "Монд" в очите на Израел Франция е "начело на проарабската политика на Европа".
Посланието на Шарон е, че "политическото решение на израелско-палестинския конфликт е работа на Израел и САЩ", докато Европа, е "опетнена от своята проарабска позиция и трябва да остане единствено в ролята си на банкер", заключава изданието.
Мадридският "Ел паис" пише, че френският референдум за новата конституция на ЕС ще бъде решаващ в "процеса на ратификацията на документа", тъй като вероятно ще се състои преди британския, а германската конституция не позволява провеждане на подобен вот.
Конституцията може да бъде блокирана от една-единствена държава членка, което ще остави на Европейския съвет да решава дали някои глави ще се отнасят само за някои страни или страната, казала "Не" на документа, ще трябва да напусне ЕС.
"Всяко от тези решения ще бъде обсъдено в случая с някоя периферна страна. Но не и в случая с Франция", смята вестникът.
Макар проучванията на общественото мнение да показват, че мнозинството французи ще подкрепи конституцията, възможността за отрицателен вот съществува.
Жестът на президента Жак Ширак, който трябва да изглежда проевропейски, всъщност има за цел печелене на точки в борбата с финансовия министър Никола Саркози, пише вестникът.
"Ширак може би иска да превърне гласуването във вот на доверие към себе си така, както прави Блеър", отбелязва "Ел паис".
Датският "Информатион" описва случая на виетнамеца Тиен Данг, който дава под съд Министерството на интеграцията на Дания заради отказа да допусне семейството му в страната. Според имигранта това нарушава европейската конвенция за човешките права.
Данг говори перфектно датски, има постоянен адрес в Дания и добра работа. Двете му деца могат веднага да получат жителство, но жена му - не.
Вестникът изразява надежда, че приетите от парламента дискриминационни закони за имиграцията ще бъдат оспорени от опозиционните партии и в крайна сметка отменени.
Унгарският "Непсабадшаг" анализира с доза ирония решението на централната банка МНБ да не намалява лихвения процент. Вестникът смята, че за това има три причини.
"Зигмонд Ярай отива на почивка в чужбина и иска да бъде сигурен, че директорската му заплата от банката няма да изгуби част от стойността си, докато той е зад граница", обяснява вестникът.
"Второто обяснение е, че на него му е скучно и иска да накара чуждите спекуланти да се заемат отново с унгарския форинт. В края на краищата, пазарите бяха спокойни цели шест месеца", пише изданието, като припомня валутната криза от миналата година.
"Третата причина е, че Ярай, който беше финансов министър в предишното правителство, иска сега да направи номер на социалистите", заключава вестникът.
Според изданието поне едно от трите обяснения трябва да е вярно, тъй като самата версия на банката изглежда "невероятна и смешна". МНБ твърди, че причината за решението била "повишаването на заплатите", иронизира "Непсабадшаг".
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!