Под председателството на министър-председателя Сергей Станишев Съветът за координация, контрол и изпълнение на инфраструктурните проекти с национално значение разгледа проект за актуализация на здравната карта, информира правителствената пресслужба.
В края на август премиерът възложи на междуведомствена работна група да подготви предложение за актуализиране на документа. Тя се ръководи от заместник-министъра на здравеопазването д-р Матей Матеев.
Очаква се окончателният вариант да бъде утвърден на заседание на Министерския съвет в края на януари догодина.
Предложението на работната група е след актуализацията документът да има задължителен характер, а не препоръчителен, както е в момента.
Премиерът разпореди да бъде разработена и Национална програма за преструктуриране на лечебните заведения. В нея ще бъдат включени и социалните заведения към Министерството на труда и социалната политика, както и ведомствените болнични заведения към министерствата на вътрешните работи, транспорта и отбраната.
Ще се изготви и средносрочна програма за публично-частно партньорство, която включва предоставянето на концесии за дейности и за обекти в системата на Министерството на здравеопазването.
Министър Радослав Гайдарски подчерта, че целта е да се повиши ефективността на здравната система, като на българските граждани се осигури равнопоставеност и достъп до своевременна, достатъчна по обем и качествена медицинска помощ.
Предложението е болничната помощ да се реформира на регионален принцип, като се имат предвид демографските показатели, здравния статус и пътната инфраструктура. Не се предвижда закриване на здравни заведения, а тяхното преструктуриране.
Актуализираната НЗК е разработена на базата на шестте региона за икономическо планиране на страната. По този начин развитието на здравната система е съобразено с регионалния подход в икономическото планиране. Това позволява на следващ етап ефективно да се използват средствата от структурните фондове на ЕС, обясняват от пресслужбата на кабинета.
В центъра на новата НЗК се поставя пациентът и необходимостта му от адекватен достъп до медицински услуги и подобряване на качеството им. Досега в центъра бяха броят и видът на лечебните заведения и лекарите.
Един от основните акценти в проекта
е състоянието на болничната мрежа и нейното преструктуриране. В момента у нас има 262 болници, от които 125 многопрофилни, с общо 45 537 легла.
Данните сочат, че осигуреността с болнични легла на 10 000 души население у нас е 59 - еднаква със стойността на този показател в ЕС.
Анализ показва, че няма драстични несъответствия с ЕС на осреднените показатели за брой болници и брой легла, но има диспропорции по отношение на тяхното географско разпределение, видове медицински дейности и ресурсно обезпечаване.
Легловият фонд в страната
е достатъчен и той не трябва да бъде намаляван или увеличаван, но задължително трябва да се преструктурира. С новата карта се предлага да се определят потребностите на населението от основни видове легла (терапевтични, хирургични, акушеро-гинекологични и педиатрични), а част от леглата, разкрити към настоящия момент, но не съответстващи по териториално разпределение на нуждите на хората от региона, да бъдат преструктурирани в легла за долекуване, продължително лечение и рехабилитация.
Предлага се преструктурирането на болничните легла да стане съобразно осреднените норми и показатели в ЕС - броят им за активно лечение по региони да е 4,3 на 1000 жители, хоспитализациите за една година да са 175 на 1000 жители, средният престой на преминал болен в стационар да е седем дни, а използваемостта на легловата база - 80%.
Въвеждат се и нови критерии и задължителни изисквания за структура за лечебните заведения за болнична помощ.
В 28-те областни многопрофилни болници за активно лечение ще се осъществява специализираната и високоспециализирана болнична помощ, като по определени специалности (съдова хирургия, хематология, пластично възстановителна хирургия) ще се изпълняват и междуобластни функции.
Областните болници ще имат отделения по всички специалности от терапевтичния и хирургичния профил, спешна помощ, както и обща и клинична патология и съдебна медицина.
В университетските болници ще се извършват уникалните за страната диагностично-лечебни дейности, научноизследователската работа, прилагането на съвременните медицински технологии. Те ще бъдат по една в район.
