Дискусията за евентуалното отлагане на европейското членство на България и Румъния с една година и резултатите от очаквания през пролетта доклад на Европейската комисия (EK) за напредъка в двете страни привличат вниманието и на западната общественост.
Позицията на Берлин по въпроса коментира пред радио "Дойче веле" политологът Йохана Даймел, експерт в германското дружество за Югоизточна Европа.
Г-жо Даймел, изказванията за отлагане на еврочленството на България и Румъния с една година са напоследък сякаш все по-чести и все по-открити. Смятате ли, че е възможно неофициално да се подготвя такава позиция по въпроса?
Не, това са според мен заговорнически теории. Не съм съгласна също с това, че изказванията за отлагане еврочленството на двете държави са зачестили едва напоследък.
Винаги е имало привърженици на тази идея, още от самото начало при въвеждането на предпазната клауза. На всички е ясно, че България и Румъния трябва да изпълнят определени критерии.
Това, от една страна. От друга страна, сме в очакване на следващия доклад на EK за напредъка в двете страни. Препоръките на комисията ще са решаващи за Бундестага при взимането на решение за ратифициране на присъединителните договори на България и Румъния или за прилагане на предпазната клауза.
Вие сте на мнение, че германската позиция по въпроса е все още неясна и окончателното решение ще бъде взето едва след пролетния доклад на EK.
Мисля, че да. Германският парламент разчита на препоръките на EK, особено след последния доклад, в който бяха регистрирани множество пропуски и в който не се даде точна препоръка "за" или "против" присъединяването на България към ЕС на уговорената дата в началото на 2007 г.
Това е и основната причина, поради която следващият доклад се очаква с такова нетърпение. Българското правителство разполага с още малко време да докаже, че полага усилия за ефективното отстраняване на критикуваните слабости.
Критериите за еврочленство не бива да се разводняват. Те трябва да останат строги, особено що се отнася до България и Румъния, които ще бъдат взети за пример при следващото разширяване на ЕС.
Каква ще е според вас германската позиция? Ще ратифицира ли Бундестагът присъединителните договори на България и Румъния? Говори се все пак, че EK ще се повлияе от решението на Германия.
Това е според мен поредната заговорническа теория. Факт е обаче, че германският парламент наблюдава критично развитието в България. Настроението в Германия по отношение на поредното източно разширяване е белязано от дълбок скептицизъм.
Това несъмнено ще окаже влияние върху решението на Бундестага, който обаче при всички положения ще е обективен и ще се придържа към препоръките на EK в доклада, който очакваме през пролетта.
Как би се отразило на България евентуалното отлагане на еврочленството?
Този въпрос трябва да се разгледа от две страни. От една страна, България би имала по този начин възможността да осъществи спокойно, т.е. без излишно бързане належащите реформи.
Добрата подготовка, имам предвид подготовка в действителност, а не само на теория, е в интерес на България, тъй като еврочленството крие не само предимства, но и недостатъци.
От друга страна, отлагането на еврочленството би се равнявало на стъпка назад. От психологическа гледна точка това би могло да предизвика нежелан ефект, оказвайки отрицателно въздействие не само върху населението, но и върху българската политика.
