К ак най-обективно да бъде отразено безпаричието сред хората, които работят. Френската журналистка Елза Фенер си прави своеобразен експеримент.
В период от три месеца тя работи последователно като чистачка, сервитьорка и продавачка, като от опита й се ражда книгата "Нали все пак ставах рано".
Никой от събеседниците й не е знаел, че е журналистка. В работата й като продавачка по телефона, например, журналистката установява, че заплатата е под минималната при удължено работно време.
Нещо повече, служителите са наблюдавани от компютъра, на който работят. Той измерва и записва продължителността на разговорите и времето за почивка между тях.
Ако работниците не постигат нормата си, са унижавани пред колегите си, а при добри резултати им раздават лотарийни билети или бурканчета конфитюр.
При другата работа - като чистачка в хотел, журналистката е трябвало да поддържа сама етаж от четиризвезден хотел със 120 стаи - по думите й изключително изморително задължение и почти невъзможно за изпълнение.
Като цяло Елза Фенер описва хората, които "стават рано" като работещи при много лоши условия. "Общо взето обаче при тези нископлатени хора видях огромна мотивация дори след години мизерстване".
В Унгария от друга страна е модерно мотото "Печелете повече, без да работите повече". Правителството реши да вдигне ниските заплати като удвои минималната работна заплата миналата година.
Доскоро със 150 евро на месец служителите едва успяваха да си платят наема. Някои фирми обаче се изхитрят и заобикалят закона, като плащат част от заплатата на черно. Тази практика е удобна и за работника, и за фирмата.
Служителят получава на ръка толкова, колкото ако вземаше увеличената му двойно заплата, а фирмата спестява данъци. Има един губещ обаче и това е държавата.
В България фактор срещу трудовия договор е намиране на работа по време на следване. Затова много студенти са склонни да работят каквото намерят и да не се обвързват с договор.
Договорът ограничава възможността за бърза смяна на работата и затова се избягва. Сменяйки различни работни места повечето млади хора не възприемат осигуровките като част от трудовото възнаграждение. Малко от тях имат представа за трудови права.
При непостоянната заетост критерият за работа е заплащането. След това идва ред на естеството на работа. Работното време и атмосферата на работното място отстъпват на заден план, показва проучване на компания "Доверие".
При непостоянната работа не се говори за отпуски, почивки и перспектива за развитие. Случва се понякога човек да смени повече работни места от изпитните сесии, на които се е явява за цялото си следване, обяснява Янина, която е последна година география и в момента работи като сервитьорка в дискотека в Студентски град.
Досега е сменила три работи. Работила е в пицария, пакетирала е вестници в Полиграфическия комбинат и е била администратор в туристическа агенция.
Студентите се хващат да работят най-често в сферата на услугите - магазини, кафенета, хотели, дискотеки. Там офертите за непостоянна заетост са най-много, но и текучеството е голямо.
Има и такива, които успяват да открият някое добро предложение за непостоянна работа вкъщи и чрез интернет - сортиране на новини, попълване на таблици за някой сайт за по 20 лева.
Без приятели трудно можеш са попаднеш на добра работа, макар и за кратко време, споделя Зорница, студентка по журналистика. Според нея пазарът е слабо професионализиран, защото наемането основно става на основата на личните познанства.
Доказателство за това е Алекс. Той е завършил физика и независимо от своите международни квалификации, трудовият му опит по принуда в рамките на една година се свежда до нощен пазар и барман.
