Б ългария е заплашена с официална изолация в Европейския съюз. Представители на властта са предупредени, че тази крайна перспектива е възможна. Това са потвърдили пред "Капитал" два независими източника.
В днешния си брой седмичникът в обширна публикация обяснява, че става въпрос за евентуално активиране на член 7 от Договора от Ница, по който в момента функционира ЕС. Страната би загубила правото си на глас в Европейския съвет и ще бъде изолирана не само от общите церемониални снимки, но и от правата си на член.
Заплахата означава, че
доверието в правителството на Сергей Станишев и в способността му да прави реформи е на дъното.
В България няма кой да разклати властта, но най-голямото недоверие към държавата като цяло ще дойде от Европейския парламент, пише "Капитал".
Европейският съюз от доста време настоява за решаването на едни и същи ключови проблеми - контрол над усвояването на еврофондовете, гаранция, че с парите на данъкоплатците от съюза не се злоупотребява, реформа в сектора на сигурността, борба с организираната престъпност, корупцията и всички престъпни структури.
От Брюксел искат и нормална и благонадеждна комуникация с българските власти.
Авторките на публикацията цитират правителствен източник, според който "има група страни, недоволни от политическата ситуация в България и от поведението на българските представители на европейско ниво".
Тази информация е била потвърдена от британски и германски дипломати в ЕС, според които търпението към България вече е изчерпано.
"Проблемът не е, че могат да ни наложат предпазна клауза или да започнат наказателни процедури срещу страната ни, драмата е, че ЕС ще ни сложи във фризера", казва за вестника депутатът от Българска нова демокрация Лидия Шулева.
Тя твърди, че в Германия вече полуофициално ни предупреждават, че членството ни може да бъде замразено.
Европейското законодателство предвижда няколко наказателни инструмента, които могат да се приложат спрямо България и в момента се обсъжда използване на най-сериозните сред тях.
Този, който със сигурност няма да ни се размине е "посочване с пръст, обвинения и засрамване" (naming, blaming and shaming).
Според Договора за присъединяване на България друга наказателна мярка е непризнаване на решенията на българските съдилища в ЕС - т.нар. предпазна клауза по глава правосъдие и вътрешен ред.
"Тази мярка биха я задействали веднага - но е във взаимен интерес тя да не влиза в сила", казал за "Капитал" човек от българското правителство като обяснил, че това би се отразило на бизнеса и може да донесе усложнения за политиката по сигурността на ЕС, за който България е външна граница.
Най-обсъжданите наказателни мерки били тези, от които правителството се страхува най-много - орязване на еврофондовете, глоби и като най-страшно наказание - активиране на член 7 от Договора от Ница.
Чужди дипломати потвърдили пред "Капитал", че засега финансовата санкция е най-вероятната. "На политическо ниво има широка подкрепа за замразяване на еврофондовете за България до 2013 г.", казал германски представител в Брюксел.
Най-настоятелни за тази мярка били Великобритания, Германия, Холандия, Австрия, Швеция и Финландия.
Ставало въпрос не за "дребни суми" от предприсъединителните фондове, а за много повече средства.
Другата мярка, обсъждана от страните членки срещу България, е безпрецедентна - това е безсрочното блокиране на правото на гласуване в Европейския съвет на българските министри и премиер.
Подобна практика е била използвана само веднъж в историята на ЕС - срещу Австрия през 2000 г., когато крайнодясната партия на Йорг Хайдер спечели изборите и влезе в управляващата коалиция. Тогава това е било церемониално разграничение от страната, която допуска крайнодесни в правителството си.
Санкционирането на Австрия е било по силата на стария договор за ЕС - от Амстердам. През 2001 г. в Ница член 7 се конкретизира като механизъм с перспективата при нужда да се използва спрямо новите членки от Източна Европа.
Засега предупреждението към София е само неформално и експерти смятат, че вероятността за задействане на член 7 е реална, но малка. "За да се използва тази мярка, трябва да се докаже, че България нарушава фундаментални принципи на ЕС като правова държава, човешките права или принципите на свободата и демокрацията", уточнил български дипломат, според който това е изключено.
Западни представители в Брюксел обаче коментирали, че предвид неразкритите публични убийства корупцията на високо ниво и мудната съдебна система може да се каже, че принципите на правовата държава са силно разклатени в България.
Дори и да се избегне формалното задействане на член 7, само заплахата от санкция, еквивалентна на блокиране на членството на страната, показва ясно отношението на някои от големите европейски страни към процесите в България.
Подобна мярка, която създава главоболия за всички в ЕС, не стоеше на дневен ред дори в тежки случаи като Полша при управлението на неконтролируемия Ярослав Качински или Словакия, когато крайнодясна партия влезе в управляващата коалиция.
Европейски дипломати и експерти на Еврокомисията от години се оплакват от
арогантното отношение на българските политици,
с които преговарят. "Те обичат да ни натриват носовете с това, че сега България е пълноправен член и не можем да ги контролираме както преди", казал преди време представител на Комисията с дълъг опит в преговорите с българското правителство.
Главният проблем на ЕС с България, смятат запознати, е политически, а не експертен - на професионално ниво комисията, ОЛАФ и Европол цитират добро сътрудничество с българските служители, но на политическо ниво взаимната антипатия била очевидна.
"Те очакват някой да поеме отговорност за проблемите и да каже какво ще направи, за да ги реши", каза високопоставен експерт в правителството. Той заяви, че въпреки декларациите комуникацията между София и Брюксел продължава да е неадекватна и се превръща в омагьосан кръг от критики, неубедителна реакция и медийна истерия в България и Европа, която пък води до нови критики.
"В Румъния структурните проблеми в управлението са далеч по-големи - но поведението на българските политици в ЕС е изключително самонадеяно и неуважително, те смятат, че са недосегаеми и че каквото и да правят, нищо не може да им се случи - затова България ще го отнесе, а не Румъния", казал за "Капитал" високопоставен британски дипломат в Брюксел.
Независимо как точно ЕС ще накаже България - чрез финансова или политическа санкция - ясно е, че държавата вече е проиграла кредита на доверие, който получи с присъединяването си през 2007 г.
В последните години Меглена Кунева, Франко Фратини, Жозе Мануел Барозо и десетки европейски дипломати многократно казваха по адрес на България, че "репутацията се гради трудно, но се губи лесно". Досега обаче никой от тях не каза какво следва, след като репутацията вече е загубена, заключава в коментара си "Капитал".
