Н а въпроса
"Трябва ли диригентът да бъде диктатор?",
Рождественски отговаря: "Да диригентът трябва да е диктатор. Това е една страна от професията. Само че, не диктатор-дресьор, а нежен диктатор, диктатор - мисионер, който може да убеди музикантите, че идеите му са правилни, който може да ги накара да повярват в инициативата му без да отстъпи на йота от своята генерална линия. А тази линия трябва да е продиктувана от волята на композитора. Това е универсален подход, начин за организация на творческия процес".
Понякога наричат Рождественски музикален археолог, защото обича да работи над незаслужено забравени произведения. Маестрото има нови планове в тази посока: "За следващия сезон ще предложа на публиката четири концерта от скандинавски композитори. Освен популярния концерт за пиано от Григ, който ще бъде изпълнен от Виктория Постникова, ще включа в програмата непозната кантата на Сибелиус. Ще изпълня и произведения на датския композитор Карл Нилсен - 5-а и 6-а симфония, няколко кантати и концерт за цигулка. Винаги ми е приятно да разкрия пред публиката нещо ново".
Рождественски работи понякога с естрадни изпълнители. И казва: "От тази практика произведенията не губят. Поканих талантливия певец Николай Расторгуев да участва в изпълнението на ораторията на Шнитке "Арапът на Петър Велики" по музиката към едноименния филм. Това беше естествено продължение на моите опити за сътрудничество с Алла Пугачова и Людмила Зикина. Самият Шнитке с удоволствие използваше естрадни гласове - покани Пугачова да изпее една партия в кантатата "Историята на доктор Фауст". Eстрадата и класиката могат да се съчетават, когато и едното и другото са талантливи."
След Стокхолмската кралска филхармония Рождественски от 1978 г. работи като диригент на оркестъра на Би Би Си - Лондон.
Рождественски се утвърждава с изпълнения на творби от класиката, романтиката и руските композитори, но репертоарът му включва и музика от ХХ век - Хиндемит, Шонберг, Пуленк, Онегер и др. Под негово диригентство са осъществени премиерни изпълнения на редица произведения от Алфред Шнитке, Арам Хачатурян, Родион Шчедрин и др.
Той е автор на книгите "Диригентската апликатура", "Мисли за музиката" и автобиографичната "Триъгълници". През 1961 г. пише сюитата "Пушкиниана", създадена по музика на Прокофиев от спектаклите "Евгени Онегин", "Борис Годунов" и филмовата музика от "Дама Пика".
Има изключително активна концертна дейност. През последните три години е осъществил много оперни спектакли на най-престижните световни сцени.
Оркестрите, с които маестрото е работил през последните години са Бостънския симфоничен оркестър, токийския оркестър "Йомиури", Кралската филхармония на Стокхолм, Оркестъра на Париж, Лондонската филхармония, Oркестъра на Би Би Си, оркестър "Тонхале" (Цюрих), Детройтският симфоничен оркестър и др.
От 1990 г. ръководи катедрата по дирижиране на Московската консерватория "П.И.Чайковски".
