В се по-силно се чува гласът на французите от антилски или африкански произход. Те искат признаване на страданията, дължащи се на робството и колонизацията. Искат и край на дискриминацията понастоящем.
Една част от тях се обединиха в движение, което нарочно си избра провокативно име - Туземците на републиката.
В началото на годината това движение отправи апел за равенство и равноправие. Според тях Франция е била и остава колониалнна държава, а чернокожите й граждани са дискриминарани в редица отношения - работа, жилище, здраве, образование, развлечения.
Под призива се подписаха редица асоциации на интелектуалци, политици... Един от инициаторите на призива е Мустафа Гей, който обяснява:
"Това е израз на съпротива, но не съвсем. Този апел се основава на действителността, на преживяното от хората, определяни като произхождащи от колониите и от постколониалната епоха.
Тези хора живеят в обществото при условия, които добре познаваме. Третирането им е под всякаква критика. Отношението към тях все пак не е като към туземци, но има прилики. "
В същото време немалко французи от африкански произход не одобряват подобен подход. Такъв е случаят на писателя от камерунски произход Гастон Келман: "Проблемът ме вълнува. Но тези хора се гледат в огледалото на миналото, а не в огледалото на другия.
Аз се оглеждам преди всичко през погледа на другия, защото днес той е мой брат. Един французин ми е по-близък, отколкото един чернокож от Ботсвана, например."
Дали такива спорове се водят в друга бивша колониална държава- Великобритания?
Немислимо е да се чуят подобни крайни позиции, каквито има във Франция.
И това е така, защото гражданите, които не са от британски произход в най-тесния смисъл на думата, идват не само от Антилите, от Африка, но и от Индия, Пакистан. Палитрата е пъстра.
В Обединеното кралство "чернокож" не значи същото, какъвто е смисълът на думата във Франция. Населението е по-хомогенно.
Освен това имигрантите във Великобритания са концнетрирани в няколко региона - Лондон и югоизточна Англия, Кардиф и Ливърпул, където тези общности живеят от много дълго.
Представете си, че още през 19 век 15% от гражданите на столицата са били от неевропейски произход. Може да се каже, че хората са привикнали с расовите различия.
Или както обичат да казват самите британци - ние сме слепи за цветовете.
Това, разбира се, не означава, че няма расови проблеми, че няма дискриминация. Най-очевидна е тя в образованието.
Критичен момент за Обединеното кралство бяха атентатите през лятото. Очакванията бяха, че след атаките ще се надигнат нездрави настроения против мюсюлманската общност. Но не стана така, с някои малки изключения.
Чернокожите в Чешката република са малобройни, макар че по времето на социализма Чехословакия приема много студенти от т.нар. "братски страни".
Днес младите чернокожи не са особено добре приети, особено от скиновете, които ги причакват късно вечер на пусти места.
Затова хората с тъмен цвят на кожата измислят изход - да се представят за американци.
Оказва се, че действа. Интересът към африканците, представящи се за американци, макар и да не приличат особено на такива, нараства.
Странно, но дори в екстремистките среди смятат за престижно да имаш чернокож приятел, ако родината му е Америка.
Като цяло българското общество изразява положителна нагласа към тъмнокожите.
В положителните си изяви тази нагласа е продиктувана от асоциацията с екзотиката. Пример за това са такива хора като тъмнокожия кубинец Алфредо Торес, който нашумя като име покрай телевизионната продукция "Стар академи" и има собствено денс студио.
Много често обаче на тях се гледа като на различни.
Най-видими от тъмнокожите ни съграждани са футболистите. Нигериецът Екундайо Джайоба е играч на "Левски".
Неотдавна той се похвали пред спортните журналисти, че Наско Сираков го е приел като син. Преди да дойде в синия клуб Екундайо е играл в Кюстендил и там е бил истинска атракция - единственият чернокож в малкия град, което го е карало да се чувства зле.
В момента тъмнокожите футболисти са повече и хората започват да свикват - около двайсетина са, а седем от тях играят в първенството.
Вече има и чернокож футболист, облякъл националната фланелка.
Това е бразилецът Тиаго Силва. Към него имаше реален интерес от два първодивизионни френски клуба. От близо година той има български паспорт и знае химна.
В Бразилия му викат българин. Както на всички бразилци и на него му е било много трудно да се адаптира към тази част на Европа.
За промяна на отношението говори една анкета на Фенклуб Каменица, според която 63,49% от феновете одобрят Тиаго Силва в националния отбор срещу 36,51%, изразяващи неодобрение.
В ежедневните ситуации обаче тъмнокожите са обект на негативно отношение, неприязън и дори открит расизъм от страна на скинарите.
Хелън Ашонг е от Гана и работи като модел в България. Тя си е изработила поведение срещу грубото отношение към нея. Застава срещу скиновете с твърдост и готова да се защитава. Досега това поведение работи.
