С кандалната липса на политика на Белия дом за промените в климата е на път да се промени. Какво да очакваме от Барак Обама и Джон Маккейн?
Годината е 2050 и САЩ празнуват, защото току що са отчели рекорден спад в емисиите си на въглероден диоксид (СО2) - до 80% по-ниски от 1990 г.
Американският президент приветства визията на избрания през 2008 г. свой предшественик, който пръв е вкарал в дневния ред на Америка борбата срещу климатичните промени.
В далечната 2050 г. аз съм на 78 и цялата тази еуфория остава малко встрани от мен, защото наоколо се прескачат една сурия внучета, а и вече недочувам.
Всичко това е на път да се случи, защото 44-ият президент на САЩ, без значение дали Барак Обама или Джон Маккейн, вече се е нагърбил с глобалния проблем номер 1.
И двамата кандидати имат впечатляващо силни зелени платформи. Те варират само в цифрите и методите на работа, като последното неизбежно е отражение на синьо-червените им политически убеждения.
В цифри: Барак Обама ни обещава, че до 2025 г. 25% от енергията на страната ще е от възобновяеми източници, до 2030 г. САЩ ще са увеличили енергийната си ефективност с 50%, а до 2050 г. ще са намалили парниковите си емисии с 80% в сравнение с 1990 г. (това е целта, която посочват и учените климатолози).
Джон Маккейн засега не предлага детайлен план, но обещава намаляване на парниковите емисии със 60% до 2050 г. Като се има предвид скандалната пасивност на администрацията на Буш през последните осем години, бъдещето изглежда светло-розово-зелено.
Как точно обаче двамата кандидати смятат да пренасочат Америка? С две думи и двамата вярват в системата на въглеродните квоти, според която замърсяващите бизнеси ще трябва да плащат, но докато Обама ще разчита на регулации и инвестиции от страна на държавата (типичното ляво мислене), Маккейн ще стимулира и разчита на пазара да си свърши работата (типичното дясно мислене).
Обама ще задължи бизнеса да закупува разрешителни за CO2 емисии, като събраните средства ще инвестира във възобновяеми източници на енергия. Маккейн ще раздаде разрешителните безплатно и ще очаква бизнесът да се саморегулира, за да постигне нужните резултати.
По-строгото отношение на Обама вече му спечели поддръжката на зелено-мислещите хора и организации в САЩ. Президентът на Friends of the Earth USA Брент Блакуелдър, цитиран от вестник "Гардиън", обяснява подкрепата си за Обама така: "Разрешителните са право да замърсяваш. Ако не ги заплатиш на 100%, те де факто са награда за замърсителите."
Това обаче не спира Маккейн да твърди, че липсата на регулации ще освободи пазара и ще доведе след себе си океан от иновации и нови технологии. Вместо да наложи ограничения за производителите на коли, например, той ще въведе данъчни облекчения за собствениците на коли с ниски емисии.
Извън президентската кампания двамата кандидати също има на какво да стъпят. Джон Маккейн е един от първите в Републиканската партия, който лобира за действия срещу промените в климата. Въпреки това любителите на статистика вече са забелязали, че миналата година сенаторът е отсъствал от всичките 15 дебата в сената на тема околна среда.
Подкрепата му за разрастването на атомната енергия в САЩ също не остава незабелязана от зеленото лоби. Според Брент Блакуелдър инвестицията във възобновяема енергия ще бъде от 6 до 10 пъти по-ефективна от тази в 45-те нови атомни централи, предлагани от Маккейн, заради огромните разходи по съхранението на ядрените отпадъци.
Барак Обама също има своите недостатъци. Той например подкрепя субсидиите за производство на биогорива, ползата от които вече се оспорва. Етанолът обаче се счита за много доходоносен бизнес в родния му щат Илинойс и засега това е определящо за позицията му. Но Обама вече заяви, че е склонен да я преосмисли.
Организацията League of Conservation Voters, която лобира за зелената идея в американския конгрес, дава 24 от 100 възможни точки на Маккей за приноса му към околната среда до този момент и 86 на Барак Обама. Поемането на президентския пост догодина обаче ще бъде истинското мерило за успех.
