П редаванията, които се излъчват на живо, са най-доброто потвърждение на поговорката, че само децата и лудите говорят истината, пише британският в. "Гардиън".
Пример е една от най-популярните телевизионни програми в Иран - предаването "Чичо Пуранг", излъчвано досега три пъти седмично по иранската държавна телевизия и гледано от милиони ирански деца.
След като програмата се вървеше успешно цели седем години, неотдавна неочаквано беше свалена от екран. Според консервативния ирански новинарски сайт "Джахан нюз" причината е от финансово естество.
Истината обаче е коренно различна - програмата била свалена заради от ефир заради иранче, което се свързало по телефона с водещия на програмата Дариуш Фарзиай и признало пред многомилионната телевизионна аудитория, че плюшената маймунка, която му подарил баща му за добро държание, била наречена на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад.
Идеята за странното име на играчката дори не била на самото дете, а на неговия баща. Признанието на детето доста смутило водещия на емисията.
Това обаче било само върхът на айсберга. През годините е имало няколко подобни инцидента, свързани с тази телевизионна програма, които шокирали нравите на консервативното иранско общество.
Веднъж водещият задал въпрос на дете, обадило се по телефона, и когато то не успяло да се справи с отговора, той го помоли да подаде слушалката на баща си или на майка си, за да отговорят. Тогава детето казало в ефир, че не може да го направи, "защото мама и татко са заедно под душа".
В друг случай водещият попитал по телефона две близначета дали, когато се върнат у дома, първо ги целува баща им или майка им. Децата признали, че когато се върнат у дома, никой от родителите им не бърза да ги целува, защото "татко бърза първо да целуне мама".
Не за първи път предаване, излъчвано по иранска медия, обаче си навлича гнева на иранския режим, припомня "Гардиън".
През 80-те години на миналия век иранският духовен лидер аятолах Хомейни обяви смъртна присъда срещу създателите на радиопрограма, в която слушателка призна по телефона, че неин модел за подражание е героиня от японска сапунена опера, а не Фатима, дъщерята на пророка Мохамед, която е смятана за задължителен модел за подражание за иранките. По-късно създателите на радиошоуто бяха помилвани.
