Държавният глава разглеждал приетия закон като положителна стъпка в създаването на правните основи на държавната политика за опазване на здравето на хората, която идва да замести остарелия Закон за народното здраве.
Отчитайки важността на уредените със закона въпроси, президентът реши да го обнародва въпреки многобройните му несъвършенства, пише в прессъобщението.
Според "Дондуков" 2 законът не урежда добре важни въпроси като особената грижа за здравето на лицата с физически увреждания, профилактиката на професионалните заболявания, на сърдечно-съдовите, хроничните и други социално значими болести; не създава достатъчно гаранции за правата на пациентите.
Президентът намира, че от усъвършенстване в бъдеще ще се нуждае уредбата и на медицинската експертиза, на диспансеризацията, на регистъра на лицата, работили в среда на йонизиращи лъчения, на информираното съгласие на лицата с психични разстройства, на генетичните изследвания на някои категории лица, на ограничаването на лицата с психични разстройства, на неконвенционалните методи на лечение.
Той не е удовлетворен от твърде широко формулираните основания за лишаване от лекарска правоспособност и от обвързването на особената грижа за здравето на родилките с възрастта на децата, а не със състоянието на жената.
Първанов е принципно против неоправданото разширяване на обхвата на подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона и смята, че редица въпроси, предвидени за уреждане с наредби на правителството или на министри, би следвало да се уредят в самия закон.
Големият брой подзаконови актове по прилагането на закона създава и съмнения, че е възможно те да бъдат своевременно приети, пише още в мотивите на държавния глава.
Президентът на Републиката ще обмисли възможността да се обърне към Икономическия и социален съвет с искане за становище по въпросите на здравеопазването в страната.
В края на миналата седмица лидерите на двата големи синдиката КНСБ и КТ "Подкрепа" поискаха от президента да упражни отлагателно вето върху закона, който бе приет окончателно в предпоследния ден преди парламентарната ваканция.
Според лидера на КНСБ д-р Желязко Христов най-важният аргумент срещу този закон е, че той не отговаря на реалните потребности и не ни приближава към системата на здравеопазване в европейските страни, информира "Дарик радио" (Darik.net).
Този закон е несъвършен още като започнем от нивото на българския език, което е използвано в него и минем през неконституционно-съобразните текстове, които ще създадат допълнителна неразбория в и без това обърканото ни здравеопазване, допълни Христов.
След срещата с държавния глава президентът на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев също определи закона като несъвършен, тъй като е бил изработен, без здравната комисия към Народното събрание да поиска една широка обществена дискусия, в която да участват двете синдикални централи с техните профсъюзи на здравните работници.
Други слаби страни на закона били липсата на вярно решение на проблемите на квалификацията и обучението на висшите медицински кадри и ненужното разширяване на възможността за предоставяне информация за най-интимните данни за човека без негово съгласие.
Законът урежда въпроси като рекламите на алкохол и тютюнопушенето на публични места, задължителните имунизации, клонирането на хора, алтернативните методи на лечение, санкциите при издаване на фалшиви болнични, профилактичните прегледи, оплождането "ин витро", спешната помощ и др.
