В Швеция, която има население от 9 млн души, 1 млн. са с ограничена двигателна способност или имат проблеми със зрението или слуха.
Със сигурност има какво още да се направи, но страната е пример в осигуряването на достъп за инвалиди.
Означаващ звук може да се чуе на много кръстовища в шведската столица - той е предназначен за незрящите хора, като ускореният звук показва, че пешеходецът може да пресече.
На много места има и врати, които се отварят сами, но освен това има и глас, който известява, че вратата е отворена.
В ежедневието общественият транспорт е повече или по-малко адаптиран за инвалидите, трамваят в Стокхолм е лесно достъпен, а в метрото достъпът варира в зависимост от станциите.
Националната агенция за инвалидите е създала, съвместно с музея на модерното изкуство, програма за лесен достъп, озаглавена "Един музей за всички".
И тук вратите се отварят автоматично, но като че ли усилията са насочени отначало към
достъпността на изкуството
За хората със слаб слух има предвидено аудиообяснение, което се приема от слуховия им апарат. В музея на модерното изкуство има и пет релефни платна за незрящите.
Холандия също има какво да покаже на останалите европейски страни.
Голяма част от трамваите в Амстердам могат да бъдат използвани от инвалиди, а старите мотриси, които имат по няколко стъпала са добре означени в разписанието на всички спирки.
Въпреки достъпността на обществения транспорт много малко са инвалидите в Амстердам, които ползват услугите му.
Това е така, защото от десет години насам кметството на града предлага на трудноподвижните хора
цяла флота от микробуси, които осигуряват транспорт от врата до врата
Достатъчно е да се набере зелен телефонен номер един час предварително. Услугата е достъпна всеки ден от 6 ч. до полунощ.
Цените на този транспорт са съвсем "народни" - една годишна карта струва 15 евро и както при трамваите, пропътуваното разстояние се заплаща в зависимост от зоните.
Към базовия билет от 1,25 евро се прибавят по 0,25 евро за всяка премината зона.
Градската среда у нас за хората с увреждания е все още враждебна към тях, изпълнена с перипетии и неудобства, които всеки ден тези хора трябва да преодоляват, за да поддържат своя социален живот.
В противен случай са обречени на социална изолация и самота.
Законово и нормативно документацията за достъпност на архитектурната среда е факт, но практическото изграждане на достъпна среда е незадоволително.
Средата всеки ден им напомня, че са различни
Малко от тротоарите в големите градове са скосени за инвалидните колички. Затова хората на инвалидни колички са принудени да бъдат част от интензивния автомобилен трафик.
В София има само два асансьора за хора с физически увреждания - на Орлов мост и на Централна гара, и две платформи за инвалиди на две от метростанциите.
А в същото време законът за устройство на територията задължава общините ежегодно да заделят средства за изграждане на рампи на външни стълбища, платформи на вътрешните за хората с физически недостатъци, озвучаване на пешеходни пътеки за хората със зрителни проблеми.
Направата на пешеходна релефна пътека, която е удобна за хората със зрителни проблеми не струва повече от 500 лева. Една такава е имало преди години във Варна. Вървейки по нея незрящите са усещали, че преминават по пешеходна пътека.
Съоръженията за достъпност на практика системно не се изграждат
Ако се построи съоръжение, то откриването му се превръща в събитие - като новооткритата рампа на катедралния храм "Св. Александър Невски", чието огласяване е в рамките на силна пиар кампания за изпълнителя на проекта.
Не липсват и парадоксите. На хората с увреждания се отпускат различни добавки за храна, наем, лекарства, за транспорт, но транспортните средства не са пригодени за тях.
Без придружител или куче водач един незрящ човек не може да ползва градския транспорт.
При изграждане на новите сгради малко са проектантите, които се съобразяват с изискванията за достъпност. Здравни заведения, поликлиники, театри, заведения за обществено хранене, ресторанти не са съобразени с тези хора.
Единственото заведение, в което, например
има меню на брайлово писмо,
е в Студентския град.
Благодарение поне на новите технологии ползването на компютър от незрящите вече не е проблем.
