За пръв път след съветската окупация през 1978 г., Шекспир бе поставен на афганистанска сцена. Макар и доста цензурирана, "Напразни усилия на любовта" е свеж културен полъх в страната, все още е разтърсвана от кризи и конфликти, почти напълно замразили духовния й живот.
Преведената на местния език дари версия на Шекспировата пиеса бе представена наскоро от професионални актьори в датиращата от XVI век градина Барбур в столицата Кабул, пише Би Би Си.
Докато местната публика прояви особен интерес към събитието, някои критици
заклеймиха постановката като прокарване на западна култура и ценности в ислямската държава.
Повечето актьори в спонсорираната от Британския съвет постановка са чужденци, а самата тя - съкратена и изменена драстично от американския сценарист Стивън Ландригън, за да пасне на местните разбирания.
Историята за борбата между любовта и дълга е била пренесена от Испания в Афганистан и "орязана" за час и половина. Афганистанците например не са склонни да толерират по-пикантните сюжетни линии и религиозните критики, а
възклицанието "Вие сте богиня, мадам!" се счита за откровено богохулство.
Културните пречки, особено за жените, се оказали огромни. Отначало актьорите дори не искали да се гледат в очите. Една от актрисите трябвало да се изнесе от дома си, понеже съседите й я заподозрели в проституция и прелюбодейство, тъй като се прибирала от репетиции едва на разсъмване.
Актьорите настояли да се промени и самия край на пиесата, където кралят на Испания и неговите придворни ухажват кралска особа и придворните й дами, преоблечени като руснаци (чието нахлуване през 1978 г. доведе до смъртта на 1.3 млн. афганистанци).
В преработения финал местния крал и придворните му се появяват дегизирани като индийци, като ухажват дамите с типичните танци от индийските филми.
Сред публиката са били и афганистанската кралска фамилия, френският посланик, студенти и строители реставратори на градината.
Файзал Азизи, който играе царедворец, казва, че управлявалите пет години, до американското нахлуване през 2001 г.,
талибани никога не биха позволили да се постави пиеса, в която става дума за любов.
Сега имаме демокрация и можем да покажем тези неща на хората, горд е той.
