Е вентуално изстрелване на ракета прехващач от противоракетния щит, който САЩ възнамеряват да разположат в Източна Европа, може да предизвика ответни действия от Москва, предупреди началникът на генералния щаб на руските въоръжени сили генерал Юрий Балуевски, цитиран от Франс прес.
Става дума за риск от ответни действия поради погрешно разпознаване на ракета прехващач, каза генерал Балуевски на пресконференция, предавана по руската държавна телевизия.
Той обясни, че е възможно ракета прехващач да бъде погрешно разпозната като балистична ракета, насочена срещу Русия.
Изстрелване на ракета прехващач от Полша може да бъде възприето от автоматизираните системи на Русия като изстрелване на балистична ракета и това може да предизвика ответен удар с междуконтинентална балистична ракета, каза Балуевски, цитиран от ИТАР-ТАСС и Ройтерс.
Той добави, че писмените предложения за противоракетния щит, представени от САЩ на Русия, са неприемливи.
Безизходицата не бе преодоляна от моите колеги в Пентагона, добави Балуевски на общата пресконференция със заместник-министъра на външните работи Сергей Кисляк.
Висшият дипломат каза, че Русия е разочарована от хода на преговорите със САЩ за противоракетния щит. "Не получихме отговори на нашите въпроси. Резултатите от диалога са разочароващи", каза Кисляк, цитиран от АФП.
Ще продължим дипломатическата работа и ще обмислим какво да предприемем, за да защитим сигурността на Русия, подчерта той.
За изтеглянето на Русия от Договора за обикновените въоръжени сили в Европа Кисляк каза, че то "не е блъф, а обективна необходимост".
"САЩ и НАТО използват договора като инструмент за натиск над Русия. Това обаче не означава, че Русия ще прекрати диалога по въпросите на сигурността със Запада", добави той.
Генерал Балуевски каза, че Русия не планира значително увеличение на въоръжените си сили, но прикани Запада да приеме сериозно руския мораториум над изпълнението на договора, отбелязва Ройтерс.
Сенатът утвърди военния бюджет на САЩ за фискалната 2008 г. (приключва на 30 септември догодина) в размер на 507 млрд. долара, предаде Асошиейтед прес. Решението бе взето с 90 гласа "за" и едва 3 "против".
Два дни преди горната камара на Конгреса да одобри военния бюджет, това направи и долната - Камарата на представителите. За да влезе в сила, законът остава да бъде подписан от президента Джордж Буш.
Сенатът одобри отпускането на допълнителни 190 млрд. долара за военните операции в Ирак и Афганистан.
Безсилно да преодолее евентуалното президентско вето, демократическото мнозинство в горната камара на Конгреса се е съгласило да одобри законопроекта, въпреки че той не обвързва отпускането на парите за Ирак с изтегляне на част от американския контингент.
Сенатът остави в сила решението за съкращаване със 85 млн. долара - 225 млн. вместо исканите от администрацията на Буш 310 млн., на разходите за разполагане в Източна Европа на елементи от системата на САЩ за противоракетна отбрана.
Близо 180 млн. долара са предвидени за осигуряване на безопасното съхранение на ядрените оръжия на Русия.
Законът гарантира на ветераните, които се завръщат от участие в бойни мисии, предоставяне на психологическа помощ в срок от 30 дни от поискването й.
Той освен това увеличава от две на три години периода, в който медицинските услуги, оказвани на прибралите се от Ирак и Афганистан военнослужещи, ще бъдат заплащани от министерството по въпросите на ветераните.
