С егашната политическа криза в Грузия започна с обвинения за
облагодетелстване на приятели и злоупотреба с властта на най-високо равнище.
Продължи с предимно мирни демонстрации, като на места прерасна в насилие. Полицията се намеси, като от нейна страна насилието бе доста повече. След това властите заявиха, че се борят срещу предполагаем опит за преврат, подкрепен от Кремъл.
Въведеното извънредно положение позволи на властите да заглушат опозиционните радио и телевизионни станции (и в някои случаи да унищожат оборудването им).
Бяха забранени публичните събирания. Това даде на всички страни възможност да крещят "Провокация!" - дума използвана много често в бившите комунистически държави. Тя означава "предизвикване", но с
елементи на "ловки действия" и "мръсни номера".
В резултат Михаил Саакашвили, твърдоглав прозападен президент, който триумфира в "революцията на розите" през 2003 г., очевидно позволи да бъде провокиран и да тласне нещата почти до катастрофа.
Той направи подарък за пропагандата на руските си съперници, сериозно зацапа имиджа си на демократ и разтревожи приятелите си в чужбина. На 8 ноември Саакашвили се опита да притъпи част от напрежението, като прибързано насрочи президентски избори за 5 януари.
Саакашвили и привържениците му в правителството вече разполагат със силен мандат. Големите демонстрации не е задължително да попречат на това. Реформите в областта на икономиката, законодателните мерки и отбраната по всички стандарти се определят като впечатляващ успех.
Опозицията е в голямата си част непоследователна и истерична, а е много
вероятно да е финансирана или дори организирана от външни сили, които желаят злото на страната.
Грузия публично обвини магната Бадри Патаркацишвили, съсобственик заедно с Рупърт Мърдок на опозиционна радио и телевизионна компания "Имеди", че се опитва да извърши преврат (не е ясно как точно Патаркацишвили, който бе изгонен от Русия, се вписва в предполагаемото участие на Кремъл).
Но има други въпроси, които са притеснителни. Големите правомощия на президента налагат решенията му да се основават на най-добрия възможен съвет и да бъдат изпълнявани добросъвестно, ясно и внимателно.
Буйният нрав на Саакашвили и това, че в някои случаи си затваря очите за грешките на приятелите си, създадоха дразнещото усещане за облагодетелстване на приближените си и предпочитания към груб, дори тираничен стил.
Той има по-голямо желание да изгради функционираща държава, отколкото демокрация. Неговите герои не приличат на Томас Джефърсън, а на Кемал Ататюрк.
Рецептата за щастие не се състои само от икономически реформи. Впечатляващият растеж на БВП на Грузия (вероятно над 10% до края на годината, въпреки търговските санкции, наложени от Русия) е много добра новина за добре образованата градска средна класа.
Този показател обаче тепърва трябва да придобие значение за нискообразованите, възрастните и жителите на селата. Те също гласуват. За да се почувстват те желани, необходими и изслушвани, е нужно търпеливо управление, което се бори със социалната изолация, каквото липсва в Грузия.
Освен това голямото увеличение на разходите за отбрана и голямата добре насочена западна военна помощ не правят сами по себе си Грузия фаворит за присъединяване към НАТО, колкото и желателно да е това по-други причини.
Последната твърде силна реакция дойде въпреки директното предупреждение по време на неотдавнашната визита на генералния секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер за нуждата от повече прозрачност, отговорност и законност. Сега Алиансът беше принуден публично да отправи критики към властите в Грузия.
Парадоксът е, че Грузия преди рискуваше да пречи на своите партньори в областта на външната политика и конкретно в отношенията с Русия. "Миша, когато говориш така, твоите съюзници се опитват да се скрият" - това беше твърдото послание, изпратено от западните му приятели заради неговия войнствен тон.
Това донесе рязка промяна на политическия курс преди една година, след като Грузия експулсира няколко руснаци, обвинени в шпионаж и с това отново повиши градуса на напрежението.
Двете последвали руски акции на грузинска територия - предполагаемо нападение с военни хеликоптери и предполагаем провал на ракетно
нападение - бяха посрещнати с премерена и сдържана реакция, която заслужава адмирации.
Западните приятели на Грузия се опитват да направят същия фокус и с вътрешната политика на "Миша".
Но изборите, насрочени от Саакашвили, не са онова, което искат съюзниците му: всъщност те приличат повече на "провокация". Голяма изборна победа не означава задължително мандат.
Както Саакашвили с охота би се съгласил, когато говори за Русия.
