- Финансовите резултати показват, че това е най-добрата година за транспортния сектор от десетилетие насам.
Например Летище Бургас по отношение на пътникопотока бележи над 30% ръст.
За пръв път то надминава по брой пътници летищата във Варна и София.
Товарооборотът на Пристанище Варна е най-висок, откакто е построен портът.
Като резултат от промените, които направихме в нормативната база за възрастта на такситата, тази година са регистрирани пет пъти повече чисто нови таксиметрови автомобили в сравнение с предходни години.
Увеличи се значително и броят на закупените нови товарни камиони със стандарт Евро 3.
Значителни са финансовите резултати във всички видове транспорт, дори и в железниците.
Много от транспортните дружества отбелязват рекордни печалби.
Това се дължи на ръста на българската индустрия, на външната търговия, на туризма и инвестициите, както и на реформите и модернизацията на самия транспортен сектор.
- Кои са най-важните промени, които постигнахте?
- Приватизацията на БТК откри нови възможности за бърза модернизация и повишаване на конкурентността в сектора на телекомуникациите.
В този смисъл смятам, че сделката за БТК е най-големият политически успех през времето на моя мандат.
Бих поставил акцент и на спасяването на Варненската корабостроителница, която след петгодишна агония заработи отново.
Друга важна сделка е първата в България корпоративна облигация на държавно дружество от 30 млн. евро, която емитира БДЖ.
Бяха приети изключително важни закони за двата сектора - Законът за далекосъобщенията, Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата и Законът за гражданското въздухоплаване, които позволяват либерализацията в съобщенията и концесионирането на летища и пристанища.
Една от основните ни цели беше първо да оздравим и да стабилизираме транспортния сектор, а след това да го направим печеливш.
Мисля, че вървим във вярната посока и резултатите са налице.
Втора поредна година заплатите в системата на транспорта се изплащат редовно, а възнагражденията на пощенските служители, пилотите, стюардесите и моряците са повишени.
- Министерството е партньор на някои от европейските програми, свързани с изграждането на големи инфраструктурни проекти. Как усвоявате еврофондовете и по кои проекти работите в момента?
- По степен на усвояване на еврофондовете Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) е сред лидерите между ведомствата.
Всички инфраструктурни проекти към момента се изпълняват в график.
Вярвам, че новият пътнически терминал на Летище София ще бъде изграден до 31 август догодина, а пистата на летището ще бъде завършена до края на същата година.
Новият терминал за насипни товари в Пристанище Бургас ще е готов до 30 юни 2005 г., а вторият етап от изграждането на Зимовника в Русе вече приключи успешно.
В края на миналата седмица отворихме офертите за първата отсечка от модернизацията на жп линията Пловдив-Свиленград и мога да споделя, че интересът е по-голям от очаквания - девет опитни европейски строителни консорциума подадоха финансови предложения.
Който и от тях да спечели, ще бъде изправен пред голямото предизвикателство да изпълни проекта в срок и без да иска допълнителни средства.
Отсега искам да предупредя всички изпълнители да не ги завладява "софийският синдром" (този по изграждането на новия пътнически терминал на Летище София).
През изминалата седмица управителният комитет на програма ИСПА одобри т.нар. "грант", или безвъзмездна помощ от 70 млн. евро за изграждането на Дунав мост-2.
Това ни позволява до два месеца да пристъпим към съставяне на "къса листа" за строител на моста.
Доволен съм, че Еврокомисията одобри нашето предложение Дунав мост-2 да бъде изграден с четири платна.
При изграждането на моста очаквам сериозна конкуренция между големите европейски фирми.
- Споменахте, че транспортните дружества ще приключат годината с рекордни печалби. Какво показват конкретните резултати?
- За шестте месеца на годината съвкупната печалба на десетте най-големи дружества в сектора беше увеличена почти тройно - от 60 млн. лв. за първата половина на 2003 г. до 173 млн. лв.
Губещи дружества като "България ер", параходствата БРП и БМФ се превърнаха в печеливши.
Към юни м. г. България Ер имаше 3 млн. лв. загуба, докато за януари-август т.г. печалбата е 5 млн. лв.
Най-големият обрат се наблюдава в Българския морски флот (БМФ).
Ако не бяхме се преборили за 38 млн. лв. държавна помощ, БМФ щеше да приключи 2003 г. с 64 млн. лв. загуба.
Прогнозираната печалба за тази година е около 50 млн. лв. - в пъти по-висока от най-добрия годишен резултат на компанията за последните 15 години.
Скоро смятам да ви изненадам и за БДЖ.
Ако сравним печалбите и загубите на дружествата в сектора за 2003 и 2004 г., подобрението ще е почти 200 млн. лв.
Пожелавам на всеки мениджър подобни резултати.
- Какви инвестиции очаквате в наблюдаваните от Вас сектори?
- След 1990 г. България значително изостана с инвестициите в телекомуникационния сектор особено по отношение на бившия държавен телеком.
Докато през 80-те години бяхме лидер в Централна и Източна Европа по телефонна плътност, днес сме последни по степен на цифровизация.
Ситуацията вече се променя особено след успешната приватизация на БТК и след въвеждането на либерализиран пазар на телекомуникационните услуги.
В пристанищата и летищата не са правени достатъчно инвестиции в продължение на 20-30 години.
Инфраструктурата ще се подобри значително след отдаването на обектите на концесия.
100 млн. евро ще бъдат инвестирани още през първите три-четири години в летищата в Бургас и Варна и още толкова в пристанищата след тяхното евентуално концесиониране.
Очаквам значителен ръст на публичните инвестиции в транспортна инфраструктура, като средствата ще бъдат осигурени от структурните фондове на ЕС, от Европейската инвестиционна банка и от други кредитни институции, както и от държавния бюджет.
- По време на икономическия форум за Югоизточна Европа стана ясно, че през следващите три години страната ни ще вложи около 1,5 млрд. евро в транспортната инфраструктура...
- Това е 2,5% от годишния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната.
Подкрепям идеята, която лансира гръцкият министър на транспорта и съобщенията Михалис Ляпис, балканските страни да отделят по 1,5-2% от БВП за транспортна инфраструктура.
За нас това означава от 600 до 800 млн. лв. годишно.
България е една от малкото страни, които вече надхвърлят тези числа экато процент от БВП.
- Отдавате голямо значение на развитието на IT сектора в България.
- Още през 2001 г. определихме тази тема като приоритетна в предизборната платформа на НДСВ.
Предвиждам до юни 2005 г. в страната да бъдат изградени около 160 телецентъра - основно в по-малките общини.
За 15 месеца МТС чрез Агенцията за развитие на съобщенията и Агенцията на информационните и комуникационните технологии (АРСИКТ) ще инвестира в осигуряването на близо 40 000 компютъра за училищата, университетите и телецентровете.
В момента работим върху проект за свързване на всички университети, институти на БАН и училища с високоскоростна интернет връзка.
Не по-малко важно е обаче електронната инфраструктура да се изпълни със съдържание.
Ще обявим 2005-а за година на електронното съдържание.
- Направихте промени в стратегията за въвеждане на мобилните комуникации от трето поколение, т.нар. "UMTS технологии". Кога очаквате те реално да стартират в България?
- Промяната в стратегията се прави заради налагането на нови конкурентни правила и въвеждането на последните евродирективи в телекомуникациите.
Опитът на България с издаването на третия GSM лиценз показва, че операторите трябва да навлизат едновременно на пазара.
Затова в най-скоро време Комисията за регулиране на съобщенията КРС) ще започне процедура за издаване на три вместо на два UMTS лиценза.
Очаквам в срок от три до пет години и у нас реално да навлязат тези технологии.
Надявам се трите големи телекомуникационни оператора, а също и някои нови компании да се включат в надпреварата за лицензите.
- Кога ще бъде готова националната транспортна стратегия?
- Документът ще бъде представен на депутатите от транспортната комисия на парламента в деня, в който ще разглеждат бюджета за 2005 г.
За първи път българско правителство ще приеме мащабен документ, който ще очертае модерната държавна политика в транспорта за десетилетие напред.
Последвайте ни
