С атанизацията на ДПС и на г-н Ахмед Доган доби забележителни размери. Но съвсем не в смисъл, че г-н Доган е политически или другояче застрашен.
В актуалния случай сатанизацията е в смисъл, че изцяло изчезна разликата в говоренето между г.г. Сидеров, Костов и Борисов. Пък и тематиката на нападките се разнообрази. Доскоро посочените господа и техните централи се опитваха да убедят публиката в две добре звучащи полуистини.
1. Че ДПС е най-корумпираната партия у нас. Истината е, че движението е точно толкова болно от корупция, колкото и останалите партии; и че нивото на корумпираност на управлението е значително по-ниско от времето, когато на власт беше г-н Костов.
2. Че ДПС потиска турците, кара ги насила да гласуват. При това се имат предвид всички турци. Истината е, че първо, става дума за не повече от 60 на сто от турския етнос в България.
Второ, че не ДПС заплашва гласоподавателите си, а че част от тях се чувстват заплашени етнически и затова гласуват за ДПС. Турците бяха първите, които се разбунтуваха срещу Живков.
Три нови измишльотиниКъм тази класика в момента се добавят три съвсем нови мотива. Измишльотини, по-точно казано.
Измишльотина първа и най-опасна: ДПС може да стане извор на терористични действия, когато падне от власт. Няма дори да си правя труда да оборвам тази нечестна и абсурдна теза. Ще припомня само, че от 18-те години демокрация ДПС вече е стояло половината време в опозиция и нито веднъж нямаме и намек за подобни действия или заплахи.
Измишльотина втора: ДПС пречи на турците да станат нормални граждани. Тук се забравя не само Възродителният процес и фактът, че турците у нас бяха първите и единствените, които се разбунтуваха срещу Живков.
Забравя се и позорящият ни като българи факт, че при социализма турците като цяло бяха третирани като второ качество граждани. Че даже в казармата не ги пускаха, а ходеха трудоваци. Че ги вербуваха за агенти на ДС анблок и т.н. и т.н.
Измишльотина трета: ДПС е вредна за България, прави я ненормална страна. Истината е, че светският, нерелигиозният характер на Движението е огромен шанс за страната ни. И че евентуалното разпадане на ДПС би ни изправило пред неразрешими проблеми, включително и защото ДПС никога и с нищо не е проявило лоялност към Турция.
Тоест виждаме, че с нова тактика
към полуистините са добавени чисти лъжи
опашати лъжи. Що за истерия? При това обхванала едновременно толкова различни политици като г.г. Сидеров, Костов и Борисов? Мотивите им са различни.
Г-н Сидеров отчетливо е изоставил доскорошната си тактика да се прави на умряла лисица и да разчита да бъде взет като коалиционен партньор въпреки антисемитизма на "Атака", въпреки православния фундаментализъм и прочие.
Явно световната криза му е напомнила за възхода на Адолф Шикелгрубер, който от няколко процента през 1928 г. набира над 30% на изборите в Германия през 1933-та. (Само дето покойният Хайдер се оказа гей, но това са подробности - важни впрочем, защото нашите фашизоиди биха останали шокирани, ако лидерът им не е българин, не е мачо и взима рушвети.)
Г-н Костов явно съзнава, че четири години извън парламента няма да издържи. А оставането му на сцената минава през трупа на СДС. Така че тук Бойко Борисов превзема големи части от българския
клаксонът ще бъде надут докрайи до изборите.
Г-н Борисов очевидно се опитва да не разреши да бъде надминат по радикалност и опозиционност от горните двама господа, защото той прясно-прясно е превзел значими части от електората им. Излиза обаче, че той за пръв път воюва не за разширяване на влиянието, а за запазване на постигнатото.
Какво излиза? Че целият шум е за нищо? Не, защото всяка сатанизация има ефектите си. В случая ефектът е двоен: консервира се ДПС, забавя се опитът то да разчупи етническия си характер. От друга страна дамгосването изолира Движението, затруднява го да търси и намира съюзници.
Други текстове от същия автор: www.Raichev.org
