Мисля, че да си дърво съвсем не е лошо. Е, стига да си случил на гора. Казват, че произхождам от Севера. Не споря, въпреки че, откакто се помня все в България си живея. Спадам към дървесния вид бреза. Нямам си собствено име, но пък то кое дърво си има. Определено може да се каже, че не случих много на гора.
Даже не знам и как изглежда тя . Компания до скоро ми правеха две тополи и един храст. От храста разбрах, че да си храст не е хубаво. Такъв си един малък и невзрачен. Никой не те поглежда и не ти се възхищава. Дори птица е малко вероятно да свие гнездо на теб. Двете топлоли бяха много надменни и постоянно изтъкваха своя ръст. Присмиваха се на храста и на мен. Нямах друга компания и се налагаше да търпя тяхното високомерие, за да не полудея от скука. Най-обичам пролетта. Тогава се обличам и ставам доста красиво дърво. Поне така си мисля. Много птици си уреждат срещи при мен.
Може да се каже, че си падам малко сводница, защото предоставям терен за влюбените пернати. Така не скучая и научвам истории от цял свят . Оттам научих, че имало много обширни гори някъде по света. Иска ми се да можех и аз да ги зърна. Или да поживея сред тях. А не с двете самовлюбени тополи и глупавия храст. Вчера се случи нещо ужасно. Още не мога да се съвзема. Всичките ми листа са настръхнали от ужас.
Дойдоха десетина работници с каски и различни режещи машини и повалиха двете досадни тополи. Вярно е, че не ми харесваха особено, но никога не съм им пожелавала такава съдба. Дори не успяхме да се сбогуваме! Толкова бързо и жестоко ги отнесоха! Сега там, където бяха те, има само две огромни дупки. От птиците дочух, че ще правят търговски център, голям паркинг и бензиностанция, а тополите пречели на новия строеж. Там щели да се отворят нови работни места и хората ентусиазирано говорели за това. Така научих какво е безработица и защо човешките същества се страхуваха от нея.
Само се чудя дали двете тополи разбраха защо бяха отсечени. Ако бяха им обяснили, сигурно нямаше да са толкова тъжни. Все пак да помогнат на хората срещу безработицата е благородна кауза, която би нахранила тяхното самочувствие и суета. Изминаха девет месеца, откак ги няма вече двете тополи. Вече не се страхувам толкова много. Явно аз няма да преча. Добре е, че храста също няма да пречи. Ще си правим компания. Не случих на гора. И на компания не случих. Храстът остаря и само спи. Единствено автомобилите и камионите бръмчат и ръмжат, когато идват да зареждат на бензиностанцията или да пазаруват в търговския център.
Онзи ден момче и момиче седнаха под мен, за да се скрият от палещите лъчи на юлското слънце. Приятно ми беше да ги слушам как си говорят любовни работи. Аз много харесвам любовта. Даже не се разсърдих, когато това момче извади малко ножче и издълба сърце, името на момичето и своето име на моята кора. Почти не ме заболя. Но пък каква татуировка щях да имам отсега нататък. Ако двете тополи можеха сега да ме видят щеха да пукнат от завист. Храстът само се изкашля и промърмори злобно да не съм го занимавала с хорските глупости, да съм пораснела най-сетне и да съм го оставела да си дреме на летния припек. И това ми било храст. Романтиката не му е в корена, нито в листата. Може да му е в бодлите. На него само му дай да боде. Но мен с тези думи не може да ме рани.
Днес се почувствах щастлива и дори ръмженето на големите камиони ми се стори не толкова ужасно. Самотата също не бе толкова тягостна. Под мен две същества свиваха свое любовно гнездо, което макар и за малко щеше да е и моя заслуга.
