Статията му е поместена във вестника под заглавие "Само Балканска конференция ще оправи бъркотията". Според автора колониалният статут на тези територии се потвърждава от факта, че международните служители там назначават и уволняват министри, издават и отменят декрети, контролират бюджета.
Ето какво още се казва в коментара от "ИХТ":
"Макар мотивите на Запада са са благородни и очевидно лишени от егоизъм, жителите на тези балкански територии са оставени без реално влияние у дома си. Те се противопоставят, дори саботират усилията на международната общност, като в същото време са усвоили изкуството да казват онова, което международната общност желае да чуе. Огромна част от младите са изгубили надежда и нетърпеливо планират да емигрират.
В дългосрочен план такава ситуация е неприемлива. Международната общност - предимно САЩ и членките на Европейския съюз - сега посвещават огромни финансови и военни ресурси, както и политическа енергия, на работа по посока на политическа стабилност и икономическо възстановяване.
Като цел се декларира приобщаването на различните страни в процеса на евроинтеграция, а в края на тунела да се вижда светлинката - членство в ЕС. Граници във времето за този процес не се поставят, но и според оптимистите в най-добрия случай това ще се проточи десетилетия, при това с множество закъснения и отлагания.
С толкова време обаче никой не разполага. Вече се появяват сигнали, че в Америка и в определени европейски държави търпението се изчерпва. Някои правителства са обявили, че възнамеряват да намалят контингента си на Балканите, без обаче да договорят предварителна стратегия как да стане изтеглянето. Целият регион остава нестабилен и ще изникват криза след криза, изискващи нови и нови военни интервенции. Последният пример е Македония и съседните територии в Сърбия и Косово.
Предупредителни светлини блещукат в Босна и Черна гора. Наблюдателите посочват вече опасност от всеобща Балканска война. Жителите на двата протектората, Босна и Косово, след време ще поискат право да определят сами бъдещето си и ще започнат да гледат на международните сили като окупатори. Вече има сигнали за грозни инциденти против външната управа.
Затова са нужни усилия да се създаде нова атмосфера, в която държавите и етническите автономии на Балканите бъдат убедени да се откажат от насилието в краткосрочен план и да започнат да планират самостоятелно и дългосрочна стабилността на Балканите. Подобен план трябва да намали все още необходимото чуждестранно военно и икономическо участие до разумни пропорции и да предаде отговорността там, където трябва - на самите жители. Това трябва да става паралелно с продължаващите усилия да се изградят демократични институции, уважение към закона и икономическо развитие.
Тъй като проблемите, произтичащи от разпадането на Югославия са взаимносвързани, е необходим по-разширен подход, който да има за цел да посочи допълнителни решения на проблемите, включително суверенитет, автономия и граници.
Една евентуална такава инициатива трябва да се прицели в подготовка на почвата, чрез интензивни контакти и преговори, за една обща балканска конференция, която да се проведе след шест или седем години - еквивалент на берлинския конгрес от 1878 г.
По време на този процес всички страни в конфликтите трябва да бъдат убедени да подходят искрено и реалистично към определянето на истинските си интереси и в края на краищата да поемат отговорността за собственото си бъдеще.
Представителят за Балканите на генералния секретар на ООН, бившият шведски премиер Карл Билд, както и лорд Оуен, бившият британски външен министър, който бе представител на ЕС по време на гражданската война в Босна, подкрепят идеята за такъв международен форум. Ако бъде постигнат консенсус, задачата по организирането му трябва да се поеме от председателството на ЕС.
Сцена на конфликта е нашият собствен заден двор и ние сме длъжни да предприемем действия."
На днешния 28 юни се навършват 87 години от атентата на сръбски националист срещу австрийския ерцхерцог Фердинанд и съпругата му - събитието, което дръпна спусъка на Първата световна война.
