Тогава е и същинското начало на фестивала "Джаз плюс". Световноизвестният саксофонист ще се представи още с пианиста Райнер Брюнингхаус и басиста Юри Даниел.
Музикантът желае да разгледа забележителностите на София и да се запознае с българския фолклор, като категорично (и не само у нас) отказва срещи с медиите - негово задължително правило, докато е на турне.
Сравняват музиката му с най-мекия и красив звук, граничещ с тишината
Стилът му е силно илюстративен и нежно емоционален и е отвъд всякаква модна тенденция. Веднъж чул неговото специфично, ясно и чисто звучене, съчетаващо "севера и природата, песента и тайнствеността", човек трудно го забравя.
"В най-добрите си моменти се опитвам да придам смисъл на всяка нота", казва музикантът.
Неразривната връзка с норвежкия фолклор помага на Гарбарек при работата му с други музиканти и музикални традиции. Коренът на музиката се крие в песента - тази неизменна истина се усеща във всяка негова композиция, като саксофонистът обръща специално внимание на мелодията и на ясната й артикулация.
На 14 години Ян чува по радиото големия саксофонист на 50-те и 60-те Джон Колтрейн и музиката го завладява. Той си купува самоучител за саксофон и научава позициите на палците при свирене още преди да е хващал истински инструмент. Разбрал, че първият му кумир се интересувал от източна музика и сам започнал да я слуша, откривайки цял един нов музикален свят.
 |
Един от джазмените, оказали най-голямо влияние върху него, е Алберт Айлер - авангардният саксофонист с едно от най-първичните и агресивни звучения.
Гарбарек е силно впечатлен и от Дон Чери, който съчетава радикалния фрий-джаз с фолклорни мотиви от цял свят. Огромно влияние върху него обаче оказва американският пианист, композитор и теоретик Джордж Ръсел, който не само кани 18-годишния Ян да участва в негови записи, но и търпеливо го просвещава в магията на джаз музиката.
Творчеството на Гарбарек дълги години определя направлението, по което се движи творчеството на значителна част от джаз музикантите не само в Европа, но и в други части на света. Той е един от пионерите в съчетаването на импровизационния език на джаза с фолклора - не само норвежки и скандинавски, но и индийски, малоазиатски и много други.
В сътрудничеството си с музиканти от различни части на света
той се старае да проникне в корените на тяхната култура. Индийският цигулар Лакшминараяна Шанкар бил поразен от лекотата, с която норвежецът овладял крайно сложния строй на индийската музика. Чешкият басист Мирослав Витоус, който написал "определено славянски мелодии" за общия им проект, бил поразен от това колко "славянско" се оказало свиренето на Гарбарек.
Музиката му е една от запазените марки на лейбъла ECM (вж. каталог). През паметната 1969 г. продуцентът Манфред Айхер поканва Гарбарек да запише нещо за прохождащия лейбъл. Така онези, към които дълго след това ще се обръщат като към "The Big Four" - Гарбарек, Тери Рипдал, Арилд Андерсен, Джон Кристенсен - записват "Afric Pepperbird" (1970г. ) и подсказват какво е това норвежка импровизация.
От своите записи от онова време саксофонистът определя "Triptykon" (1972 г.) като повратен албум, в който заедно с Андерсен и Весала изграждат един специфичен европейски саунд, повлиян от фолклора и локалните традиции.
До 1973 г. Гарбарек малко или много обръща гръб на авангардния джаз. Той получава световно признание в средата на 70-те, свирейки пост-боп джаз в Европейския квартет на Кийт Джарет.
Плодотворното им сътрудничество започва през 1974 г., като албумите "Belonging" и "Luminessence" са записани за една седмица и са последвани от "Arbour Zena".
Отделно от проектите с Джарет, Гарбарек свири и с квартета на Бобо Стенсън - "Witchi-Tai-To" и "Dansere". Този състав бързо се установява като най-популярната концертираща група в Европа. Скоро обаче норвежецът се отделя от тях, за да осъществи своя отдавна замислян проект "Dis" (1976 г.) Така става пионер и в направлението амбиент джаз.
"Dis" има голям комерсиален успех в Европа. Избрани парчета са композиции са използвани в саундтрака към редица игрални и документални филми.
Гарбарек гледа на този запис като на част от раздалечената във времето му трилогия заедно с "Eventyr" (1980 г.) и "Legend Of the Seven Dreams" (1988 г.), в която разглежда различни аспекти на Норвегия - нейната природа, фолклорни традиции, светлината и студения пейзаж. Емоционалното въздействие на творбите е поразително силно.
Някои от композициите му са определяни като "ню ейдж" или поне като предшественици на стила, който ортодоксалните джазмени отхвърлят.
През 1974 г. Гарбарек се среща и с басиста Еберхард Вебер - започва едно сътрудничество, живо и до днес. По-късно към тях се присъединяват и пианистът Райнер Брюнингхаус и барабанистът Мерилин Мазур и се ражда една от най-обичаните европейски джаз формации.
През 80-те в музиката на Гарбарек навлиза звука на синтезаторитеи елементи от уърлд мюзик. През 1993 г., по време на "истерията" по грегорианските песнопения, албумът му "Officium" с британския мъжки ансамбъл "Хилиърд", изпълняващ европейска средновековна и ренесансова музика, става един от най-продаваните албуми на ECM за всички времена, и е на върха на поп класациите в няколко европейски държави.
Албумът му от 2003 г. "In Praise of Dreams", който записва за израелския филм "Кипур", е номиниран за "Грами". Писал е музика и за няколко други европейски филма.
Работил с толкова много музиканти, Гарбарек активно участва във формирането на така нареченото европейско течение в джаза, като при това обръща представите за възможностите на саксофона и начина на импровизация.
