Органите и ведомствата, които работят професионално, компетентно и отговорно, постигат най-добри резултати, заяви редакторката на публикацията Румяна Велинова.
Като най-успешно функционираща програма в България тя посочи "Леонардо да Винчи" (Leonardo.hrdc.bg), като добави, че при нея се усвояват над 100% от отпуснатите средства, понеже се отпуска допълнителен бюджет за страната ни.
Друга такава програма, посочена в публикацията, е земеделската САПАРД.
Ниска усвояемост на средствата показват програмите ИСПА и ФАР-ИСС (Икономическо и социално сближаване).
Този проблем може да бъде преодолян с постепенното усъвършенстване на процеса на администриране, съветва изследването.
Българските участници в европейските програми често са затруднени в работата си заради трудната комуникация с мениджърските/изпълнителните агенции, сочат още изводите.
Служителите във ведомствата не са склонни да дават оперативна информация по определени въпроси, свързани с участие в обявен конкурс, или вършат това формално.
Липсва очакваната от бенефициентите "европейска дружелюбност" и готовност за максимално съдействие.
Относно прозрачността бенефициентите по повечето програми смятат, че популяризаторската дейност у нас е вече на добро ниво и има висока прозрачност при обявяването на конкурсите, пише още в изданието.
"За съжаление обаче повечето от анкетираните изразяват недоверие в компетентността на оценителите и съответно в качеството на оценяването.
Те споделят и съмнения за лобизъм и външна намеса по отношение на един или друг кандидат, което е причина подборът на проекти да се смята за недостатъчно обективен и безпристрастен", отбеляза Велинова.
За да се променят тези нагласи, публикацията препоръчва изработването на система за качествен подбор на оценители с необходимия опит, което да гарантира качествено оценяване на проектните инициативи.
Друга основна препоръка от участниците в анкетата, послужила за основа на изследването, е за насочване на повече информация към по-малките населени места в страната и полагане на повече усилия за привличане на участници от различните региони.
Анкетираните споделят и необходимостта да получават практическо съдействие, включително консултации от управляващите структури.
Другите трудности, които могат да бъдат изведени от анкетните карти на бенефициентите, се отнасят до проблеми с осигуряване на изисквания собствен финансов принос за проектите, кратките срокове за подготовка на предложения, забавеното финансиране на одобрени проекти, липсата на единен, ясен и бързодействащ механизъм за освобождаване на доставките и услугите от ДДС.
Участниците в анкетата срещат затруднения и при работата със сложните формуляри и изисквания, описани в конкурсния пакет, посочва изследването.
Те препоръчват изискванията да бъдат диференцирани от гледна точка мащабността на проектопредложението.
По програма ФАР например формулярът за кандидатстване, който трябва да попълнят кандидатите, е еднакъв за мащабните и маломащабните проектопредложения.
Относно ефективността на програмите на ЕС у нас тенденцията е към постепенно повишаване.
На проектно равнище европейските програми са спомогнали за осъществяване на множество полезни иниицативи, някои от които са признати за добри практики.
След 2007 г. много от програмите на ЕС ще претърпят сериозни промени.
Основната тенденция е свързана с утвърждаване на рамковите програми, особено в областта на образованието, обучението и изследванията.
След членството си България ще се ползва от средствата по структурните фондове, които ще наследят сега действащите предприсъединителни инструменти ФАР, ИСПА и САПАРД.
"Това изследване е много нужно и потребно точно в този момент. Освен че може да послужи на нас, то би било полезно и на страните, които тепърва тръгват по пътя към ЕС", каза другата редакторка на изданието д-р Ингрид Шикова, директор на Информационния център на ЕС.
