Ф утболните привърженици в България най-после могат да отдъхнат. Новината, че треньорът на националния отбор Христо Стоичков е напуснал поста си, за да поеме застрашен от изпадане испански клуб, е най-хубавото нещо, което се е случвало на този спорт в последните години.
Феновете могат да благодарят на "Селта" за това, че се съгласи да наеме провалилия се на два пъти национален селекционер.
За тези, които не разбират от футбол, трябва да поясним, че със своите треньорски "умения" Стоичков току-що почти проигра шансовете на националите за класиране на европейското първенство през 2008 г.
По същия начин, по който преди това не успя да класира отбора ни за световното през 2006 г.
Вината за провал на сегашното поколение футболисти обаче не е само на Стоичков.
Истинските виновници са бившите и сегашни чиновници в Българския футболен съюз, които търпяха безобразията на треньора през цялото това време и които превърнаха футбола ни в перачница на пари.
Няма как България да има силен национален отбор, когато във вътрешното първенство футболът отдавна е останал на заден план.
Т.нар. А група се е превърнала в убежище на силовите групировки и хора с известни прякори. Чрез спонсорирането на клубове те печелят публичност и влияние в политическите среди за прокарване на своите бизнес интереси.
Някои от футболистите, спечелили четвърто място в САЩ през 1994, се превърнаха в рекламни лица на ВИС-2. Преди да убият боса на групировката Васил Илиев, имаше дори опит за основаване на банка "Национал", зад която всъщност стояха парите на висаджии.
Самият Стоичков е ярък пример за използване на футбола за лични цели. В края на миналата година треньорът на националния отбор се сдоби евтино с общински имот на централен столичен булевард - схема, която целеше да направи продаваем съседния парцел, собственост на небезизвестния Румен Гайтански-Вълка, който натрупа състояние от парите на софиянци покрай концесиите си за чистотата.
Разкритието, че още преди фаталния мач с Албания Стоичков е преговарял по условията на бъдещия си договор със "Селта", само показва, че истинските му цели съвсем не са били свързани със съдбата на националния отбор.
