З имата в Албания - втората най-бедна страна в Европа след Молдова - е неприятен сезон, като електричество няма 12 часа на ден в градовете и 20 часа в селата.
Това е причината за активен внос всяка есен на преносими генератори с петрол. Без свой източник на електричество хиляди малки предприятия в страната, които са основният мотор на икономиката, ще фалират.
През тази година недостигът на електричество е по-голям от обикновено. Сушата намали рязко нивото на водата в язовирите, които захранват електроцентралите по река Дрина в северната част на страната.
Преди 30 години те бяха гордостта на сталинисткия режим на покойния Енвер Ходжа: Албания дори изнасяше електричество за Гърция и Югославия.
Сега местата са разменени: търсенето на електричество се увеличава три пъти по-бързо от европейското равнище, тъй като все повече албанци се преселват в градовете и обзавеждат домовете си с миялни машини, сушилни и електрически радиатори - купувани с парите, които превеждат роднини, работещи в чужбина.
Неефикасната и корумпирана държавна електрическа компания KESh прави опити да изпраща сметки и да събира парите от хора, които живеят без адреси или електромери в предградията на Тирана.
Албания получаваше по-рано безплатна или субсидирана електроенергия от Италия, нейният най-приятелски настроен съсед, и евтин ток от България, най-големият износител в региона.
Миналият месец обаче двата блока от чернобилски тип на българската атомна централа в Козлодуй бяха затворени като условие за влизането на България в ЕС. Това доведе до съкращаване с 2/3 на българския износ на електричество и до увеличаване на цените на енергията на Балканите.
Междувременно недостигът на електричество в Албания забави икономическия ръст и чуждите инвестиции повече, отколкото на други места в Западните Балкани.
В опит за намиране на изход Световната банка, италиански енергийни компании и частни консултанти направиха серия от предложения за модернизиране на водноелектрическите централи, намаляване на загубите при преноса и изграждане на нови централи в близост до бързо растящите градове в централната и южната част на страната. Но само един голям проект отбеляза някакъв напредък.
След няколко години бавене от енергийното министерство италианска компания спечели поръчката за изграждане на 100-мегаватова топлоцентрала във Вльора, в южната част на Албания. Тя трябва да започне работа през 2010 г.
С приближаването на местните избори на 18 февруари премиерът Сали Бериша е подложен на критики, че е позволил да няма електричество.
Гласоподавателите искат да накажат Демократическата партия за това, че не е изпълнила обещанията си преди парламентарните избори през 2005 г. да реформира KESh и да осигури евтина и постоянна доставка на електричество.
През миналия месец министър-председателят отправи съвместен призив заедно с българския си колега Сергей Станишев за отваряне на блокове 3 и 4 на Козлодуй (блокове 1 и 2 са вече затворени, блокове 5 и 6 са по-модерни и безопасни).
Българите твърдят пред Брюксел, че балканските страни се нуждаят от много електричество, за да се развиват по-бързо. Комисарят на ЕС за енергетиката Андрис Пиебалгс не е убеден.
На 1 февруари той каза на Бериша, че вместо да обединява усилията си с българите и да иска специално третиране, той трябва да реши проблемите у дома. Това не е предизборният отговор, който Бериша очакваше да чуе.
