В последния брой на научното списание "Сайънс" два научни екипа обясняват как с помощта на чифт очила за виртуална реалност и видео камери са накарали доброволци да виждат тялото си разположено някъде другаде и същевременно да изпитват усещането, че то е докосвано.
По този начин учените се опитват да обяснят т. нар. "преживявания извън тялото" (оut-of-body experiences) с некоординираност в работата на мозъчните структури, обработващи визуална и тактилна информация, която постъпва от съответните сетивни органи.
То може да се появи при хора с неврологични заболявания и повече не би трябвало да се смята за признак за патологично въображение или да се тълкува като паранормален феномен на отделяща се от тялото душа.
Техниката, използвана от учените, можело да се използва и за усъвършенстване на хирургични операции от разстояние, както и за създаване на по-реалистични аватари за компютърни игри.
"Всъщност аз се интересувам не от извънтелесните преживявания, а от това защо чувстваме самите себе си в собствените си тела, т.е. защо имаме преживявания в тяло (in-body experiences). Този проблем се обсъжда от столетия във философията, но е много трудно да се опитваш да го решиш експериментално", обяснява Хенрик Ерсон (Henrik Ehrsson) от Юнивърсити колидж в Лондон и Каролинския институт в Стокхолм.
Експериментите били извършени едновременно от екипа на Ерсон и от този на Олаф Бланке (Olaf Blanke) от Федералния политехнически институт в Лозана.
С видеокамери и очила за виртуална реалност учените прожектирали на доброволците образи на собствените им тела от гледната точка на някой, който стои зад тях.
Изследователите от екипа на Ерсон докосвали с пластмасова пръчка реалния гръден кош на доброволците, като в същото време насочвали втора към камерата зад тях, по-точно малко под нея, където трябва да е гръдния кош на виртуалното им тяло. По такъв начин учените създавали у доброволците илюзорното усещане, че стоят някъде другаде.
"Експериментът показва, че перспективата на първото лице е от изключителна важност за преживяванията ни в тяло, с други думи, ние усещаме себе си там, където се намират очите ни", обяснява Ерсон.
Когато изследователите заплашили с чук виртуалното тяло на доброволците, тяхното реално тяло буквално се препотило от страх.
Екипът на Бланке използвал подобни експериментални техники, за да пресъздаде извънтелесно преживяване, с тази разлика, че при тях записите от видеокамерите били конвертирани в компютърни симулации, подобни на холографски изображения.
След упражнението с виртуалната реалност обаче швейцарските учени връзвали очите на доброволците, отмествали ги назад и им давали за задача да се върнат в предишното си положение. Повечето заемали обаче не реалната си изходна позиция, а заставали на мястото, на което виждали своето виртуално тяло.
Изводът и от двете изследвания е, че при неврологични заболявания преживяванията извън тялото се дължат на "мултисензорен конфликт". Дали всички подобни преживявания обаче са резултат от отклонения в работата на мозъка все още не може да се каже със сигурност, признава Ерсон.
Изследователите на Бланке установили, че при телесното самосъзнание освен идващата от сетивата информация е налице и предварителна представа за характеристиките на човешкото тяло, благодарение на която то може да се различи от всеки друг предмет.
Този извод се потвърждава от факта, че когато на доброволците им било прожектирано изображение не на човешко тяло, а на черна дъска с подобни размери, те успешно се връщали на предишната си позиция, което доказва, че в този случай илюзията на извънтелесното преживяване не се е състояла.
Това дава основание на Бланке да предполага, че преживяванията извън тялото, които преди това упорито са убягвали на научното обяснение, вероятно се дължат на отклонения в цялостното възприятие на тялото (full-body perception).
Дали това е така учените очакват да разберат от нови експерименти във виртуалната реалност.
