Заличените села

П рез 1953 г. в Северна Словакия изчезват пет села с общо 177 къщи, като 3600 души са принудени да се преместят. Не става дума за някакво паранормално явление, а просто за изграждането на един от язовирите в бивша Чехословакия.

Сланица е единственото село, от което е останало нещо над повърхността на водата, и това е селската черква, която допреди половин век се издигала на едно възвишение. Отначало народната власт настоявала черквата да бъде разрушена, но след протестите на местните хора било взето решението нивото на бъдещия язовир да бъде свалено с 5 м.

Така в крайна сметка село Сланица се оказало на 30 м под водата,

а черквата, оцеляла и до днес, се издига на малко островче сред язовира с площ от 35 кв.км. Преди четири години до храма била издигната статуя в памет на пострадалите от изграждането на язовира.

От картата на Белгия предстои да бъде зачеркнато село с 900 души. Дул е разположено близо до границата с Холандия и през последните няколко години е буквално погълнато от разширяването на пристанищните съоръжения на Антверпен.

Гледката е едновременно печална и сюрреалистична:

селото е заобиколено от химически предприятия и близката атомна централа. През 1997 г. местното правителство решава, че Дул трябва да бъде пожертвано за доброто на фламандската икономика.

Въпреки създадената програма за компенсиране и социално подпомагане на потърпевшите повечето от жителите на селото упорито продължават да се съпротивляват и отказват да напуснат домовете си. Дул се превърна в тема на много телевизионни предавания, но по всичко личи, че съдбата му е предрешена и окончателното му заличаване е въпрос на време.

През XIII век камбанариите на осем черкви се издигали над пристанищното селище Дънидж, където били закотвени над 90 кораба. На това място живеели 3000 души, които избирали двама представители в парламента. На 14 януари 1328 г. върху околните брегове връхлита невиждано мощен ураган, а бурното море унищожило напълно за една нощ 400 къщи и две черкви.

Само за един ден едно от най-проспериращото пристанищно селище в Англия било опустошено. Някои от местните жители се върнали и опитали да възстановят домовете си и да продължат живота. Ураганите обаче продължавали и скоро изчезнала още една черква.

Жителите на Дънидж продали съкровището, за да финансират изграждането на защитна дига, но и тя не устояла. И все пак селището успява да доживее до XVIII век, когато земята наоколо не струвала нищо, корабите вече не акостирали, но местните хора продължавали да изпращат двамата си представители в парламента.

Това продължило и 100 години по-късно, когато в селището-фантом останали едва осем жители. Днес Дънидж представлява просто един спомен, умело поддържан, за да привлича туристи.

Десетки български села започват да изчезват от картата на страната.

Последното преброяване през март 2001 г. установи, че те са заличени като географски означения, защото са излезли извън всякакви функционални типове селища. Така, покрай преброяването, варненското село Самотино стана медийна сензация с единствения си обитател - 88-годишният Коста Лефтеров.

Някои медии много харесаха тези села, защото веднага намериха сюжет за "човешка история". Старецът живееше в известен страх сред опустелите къщи и дворове и единственият му шанс да се среща с хора бе дарбата му да намества добре изкълчени стави, което го е направило популярен.

Като Самотино са доста села в Кърджалийско, Еленския Балкан, Монтанско, в граничните райони. Имали са история, но определено нямат бъдеще. Сега пустеят, къщите им се рушат, а крадците са прибрали каквото са могли. За някои от тези села и докато са съществували не е имало добри транспортни връзки, което е усложнявало комуникацията с местните центрове на цивилизацията. Да не говорим за инфраструктура и битови условия.

Живеещите там или са измрели, или миграцията ги е подела.

Те отдавна са в градовете или извън страната. Миграцията не е само от последните години, а още от 40-те и 60-те, когато социалистическата индустриализация размести големи маси и обезлюди селата.

Колкото селото е по-малко и бедно, толкова по-бързо се е обезлюдило, са констатирали статистиците. С това обезлюдяване България е на път да стане държава прецедент.