В ъпросът за равноправието между половете все още стои на дневен ред, а избирането на жена начело на партия или висша институция е събитие. Ако нещата в гражданското общество са нестабилни, в света на религията важат строги правила - няма място за жените.
В Лион бе ръкоположена за свещеник една жена. Това, разбира се, незабавно доведе до отлъчването й от католическата църква.
На 2 юли три жени епоскопи ръкоположиха французойката Женвиев Бьоне. Участник в церемонията бе германката Гизела Форстер. Тя също е отлъчена от католическата църква- през 2002 година заради борбата й за равноправие между мъжете и жените в Църквата.
Интересното е, че нареждането за отлъчването й дава лично кардинал Ратцингер, настоящият папа Бенедикт ХVІ.
В Европа вратите на някои други църкви отдавна са отворени за жените, например-англиканската и лутеранската църкви.
В страна като Швеция, където близо половината от депутатите са жени, лутеранската църква от дълго врме насам е признала равнопоставеността на жените. Вече 45 години в Швеция има жени пастори.
В началото това предизвиква силни вълнения, но днес представителките на нежния пол имат своето уважавано място в йерархията на църквата.
Първите три жени свещеници са ръкоположени през 1960 година.
За да се стигне до този момент се извървяха дълъг път. През 1921 година жените получават правото да гласуват. Всъщност, оттогава стои и въпросът дали те могат да избират каквата си поискат професия.
В тези години Църквата категорично отхвърля възможността за жени свещеници. През 1958 година Синодът гласува нов закон, позволяващ и на мъжете, и на жените да бъдат ръкополагани. Все пак има и вратичка.
Мъж свещеник може да откаже да ръкоположи жена, както и мъж свещеник може да откаже да заема поста си, ако трябва да го поделя с жена свещеник. Иначе казано, в началото на жените им е било доста трудно да бъдат приети изцяло от Църквата.
Дискриминацията продължава и през следващите години, за да се стигне до днес, когато жените са напълно приети. Нещо повече, студентите по теология са повече жени, отколкото мъже. В района на Стокхолм над 40% от пасторите са жени. Все повече са и жените, заемащи високи постове.
Жените в църквата са един от спорните въпроси, които противопоставят Рим и Кентънбъри, Католическата и Англиканската църква. От 13 години насам Англиканската църква разрешава на жени да бъдат свещеници.
През 2004 година са били ръкоположени повече жени, отколкото мъже - 284 срещу 280.
Увеличението по отношение на жените е 40% в сравнение с предишната година. Над три четвърти от жените свещеници са прехвърлили 50-годишна възраст. Това показва статистиката.
По отношение на църковната йерархия жените имат и своите противници, които злъчно питат какво пречи на една жена свещеник да поиска да стане и епископ, а защо не и нещо повече. Същият въпрос задават и самите жени, за които вратите по-нагоре в йерархията са барикадирани.
Така се стигна до общо комюнике на 17 епископи, публикувано в официалния вестник на Англиканската църква Church of England Newspaper. В него те изразяват категоричната си позиция, че не приемат възможността една жена да стане епископ.
Въпреки това през лятото въпросът ще бъде отново разискван. Запознати твърдят, че нищо чудно до 2010 година Англиканската църква да има своя първи епископ жена.
Православната църква не приема ръковоложението на жените,
макар че сред православната общност се чуват единични гласове като на гръцкия патриарх Партений, който при срещата си кентърбърийския архиепископ през 1991 година, че одобрява идеята за ръкоположение на жените и с удовлетворение бих приветствувал нейното осъществяване.
Иначе на щекотливия въпрос "защо" не приема ръкоположението на жени църквата има и отговор. Както учи Новият завет, единствен Господ Исус Христос остава вечен първосвещеник. Така още от самото начало църквата е изключила участието на жени в това тайнство "въз основа на примера на Господа".
Православната църквата смята, че свещениците трябва "да бъдат мъже, за да се запази символическото съответствие между свещенослужителя и Христа.
Отец Василий пояснява, че от богословска гледна точка
ролята на свещеника в Църквата отразява ролята на Бога Отца в Света Троица.
Тази роля не е възможно да бъде сменена с майчинска, например на женската личност. Отец Василий казва, че православната църква намира и двете роли, мъжката и женската за важни, но не и взаимозаменяеми. Документът "Апостолски постановления" - съчинение от края на 4 век засяга въпроса дали жени могат да кръщават, свидетелства, че това "противоречи на закона и е нечестиво".
А ръкоположението на жени, според "Апостолски постановления", е дело "на езическото безбожие", а не "на Христова наредба". Православните свещеници са непреклонни и отново се опират на църковните писания.
Ако трябваше и кръщението да се извършва от жени, тогава Господ щеше да бъде кръстен от собствената Си майка, а не от Йоан Кръстител.
Все пак назад в историята православната църква е имала жени със спомагателни свещенически функции и са принадлежели към първата степен на свещеничеството. Това са били дяконисите, които по време на римската епоха са служели в християнските общини.
