Детски градини под обсада

Д етство мое, реално и вълшебно... Така се пееше в една популярна детска песничка от средата на 80-те години на миналия век. Днес родителите са принудени да разчитат на вълшебства, за да запишат детето си в ясла или градина.

Едва ли някой е забравил покъртителните репортажи за чакащите от ранни зори майки и бащи да подадат молба за записване на децата си, които обиколиха в началото на годината всички национални телевизии.

По-късно се оказа, че става дума за една определена детска градина в София. Но проблемът с осигуряването на места за децата се появява в почти всички големи градове с население над 100 хил. души. Най-силно са засегнати София, Варна и Бургас, където за учебната 2006-2007 г. извън детските заведения са останали около 4500 деца по данни на общините.

В Пловдив няма опашки, има свободни места, твърдят от общинската управа. Зам.-кметът на Благоевград Кирил Пецев също декларира, че проблемът е решен с надстрояването на три детски градини през миналата година.

През 2002 г. Европейският съюз си постави цел за осем години 33% от децата до 3-годишна възраст и 90% до 6 години да бъдат обхванати в системата за гарантиране на публични и достъпни услуги. В България няма статистика какъв процент от децата посещават ясли и градини.

Отново неподготвени

Увеличаването на раждаемостта в България през последните години свари неподготвени общините. От 2001 г. тя бележи траен ръст, като за шест години броят на децата се е увеличил с близо 8000 . Тази положителна тенденция обаче се разви на фона на намалелия брой градини и ясли, които през 90-те години бяха закривани или отдавани под наем на фирми и държавни учреждения.

Само в София за периода 1995 - 2000 г. са закрити 18 детски градини по различни причини. В други десет в момента има настанени фирми и учреждения, например данъчни служби. Техните договори изтичат в края на 2007 г. Целта ни е да освободим помещенията, защото така ще се отворят нови места за децата, каза зам.-кметът по образованието в столицата Йорданка Фандъкова.

Във Варна пък в бивша детска градина се помещава онкодиспансерът. От общината са поискали от здравното министерство той да бъде преместен, но до този момент не са получили отговор. В Бургас част от сграда на детска градина е отстъпена на районното полицейско управление, а друга е предоставена на регионалната библиотека "П. К. Яворов" за детски отдел.

Макар и редки, има и случаи на продажби на детски заведения на атрактивни места. Неотдавна Бургас продаде детска градина близо до морето за строеж на жилищна кооперация.

Първоначално общинският съвет продава само сградата, при условие че там ще се помещава учебно заведение с преподаване на английски език. Малко след това собственичката подава искане до кмета Йоан Костадинов да купи и парцела от 3.5 дка и го получава. Междувременно се оказва, че сградата на детското заведение е непригодна за училище и собственичката на парцела заедно със собственика на двата съседни имота оформят общ терен, върху който имат намерение да строят жилищна кооперация.

Изходът - нови градини

"Трябва да се строи, това е истината", каза неотдавна зам.-кметът на Бургас Атанас Бошев по "Нова телевизия". Но държавата не инвестира в тази дейност, защото е оставена на общините, а те се оправдават с малките бюджети за капиталови разходи, които не стигат дори да се запълнят дупките по улиците.

В София в момента се разширява базата в пет детски градини. В район "Сердика" филиалът на основно училище ще бъде преустроен на детска градина, а в "Люлин" бивша ясла ще става градина.

За 2006 г. за ремонта на детските заведения в столицата са похарчени 4 млн. лв., като са разкрити нови 1500 места. За тази година са поискани 10 млн. лв., но бюджетът на общината все още не е приет и не се знае колко ще бъдат отпуснати. Въпреки това са обявени процедури за избор на строител на две нови детски градини в район "Подуяне".

В Бургас през миналата година е построена една нова градина в кв. "Долно Езерово", а в момента се надстроява друга в центъра, където проблемът с недостигащите места е най-голям.

Във Варна планират до началото на септември да бъдат разкрити нови 370 места чрез разширяване на съществуващата база в кварталите Владиславово, Аспарухово и район "Приморски". Ако онкодиспансерът и Българският лекарски съюз освободят помещенията, които заемат в бившата ясла, приемът на деца в забавачките ще бъде нормализиран, смята кметът Кирил Йорданов.

Липсва регламентация на приема

Приемът на децата в заведенията не е уреден нормативно. В Закона за народната просвета е споменато само, че постъпването в детските градини става по желание и по избор на родителите. Това дава възможност местната власт сама да определя правилата.

От допитването на "Дневник" до трите големи града обаче се оказа, че единствено общинският съвет на Варна е приел такава наредба. Заради прекомерния наплив за детските градини в центъра на морската столица от тази учебна година е въведен и критерият "местоживеене" на родителите.

Целта е да се запълнят и градините в крайните квартали, които са натоварени двойно по-малко от тези в центъра, коментираха от общинската управа.

Във Варна отскоро действа и електронен регистър с информация за всички общински заведения и реда на приемане на децата. От 1 февруари чрез посочване на ЕГН-то на детето родителите ще могат да проверят дали заявлението им е прието, а от 1 юни ще могат да видят и списъка на приетите деца по райони, детски заведения и възрастови групи.

В София всяка детска градина сама определя правилата си за прием. От началото на 2007 г. чрез инструкция с препоръчителен характер Столичната община се опитва да въведе единен ред. И тук се планира да се направи електронен регистър, а списъците с подадените молби и приетите деца да бъдат окачвани на видно място в градините, за да няма съмнения сред чакащите родители.

Държавната политика - планове и стратегии

Грижата на държавата е сведена до заплатите на персонала в детските заведения. За издръжката на децата пари не се превеждат. Това изцяло е общинска отговорност. От кметствата твърдят, че едно дете им струва средно около 160 лв. месечно, а таксата в различните градове варира от 25 до 50 лв.

Държавата обаче активно участва в писането на стратегии и планове, както и в усвояването на средства по международни проекти със спорна ефективност. Само на интернет страницата на социалното министерство могат да бъдат открити три такива документа.

Миналата година приключи проектът "Реформа за повишаване на благосъстоянието на децата", по който бяха похарчени близо 23 млн. евро основно за обучения и закупуване на компютри. Една от целите му беше да се изградят центрове за пребиваване на децата, както и звена "Майка и бебе" в десет общини.

Според отчета в по-голямата си част тези центрове все още не са изградени или не работят. Няма и информация с адресите им.

Подобна е и картината със създаването на фамилните центрове за деца от 1 до 5 години в 13 избрани общини. Действието на този проект е до края на 2007 г. и от резултатите му зависи дали ще бъде продължен.

Според информацията в интернет досега са разкрити 11 такива центъра във Варна, Враца, Пазарджик, Сливен и Ямбол. През 2006 г. е трябвало да бъдат открити до 8 фамилни центъра в София (един от най-проблемните градове) и до 3 в общините Видин, Габрово, Добрич, Кърджали, Плевен, Русе и Шумен.

Няма информация дали това е направено. Благородната цел на този проект беше децата, които не са успели да попаднат в общинската градина или ясла, да се гледат в домашни условия от съкратени учители, като една група наброява до 4 деца. По този начин трябваше да се осигури заетост на 40 безработни жени, които щяха да получават месечно по 220 лв.

Пак поради липсата на места в градините от тази година действа и националната програма "В подкрепа на майчинството". Тя дава възможност на работещите майки да наемат безработна жена за гледане на детето срещу 180 лв., които се плащат от държавата. Средствата са привлекателни за хора в провинцията, но в София детегледачките се пазарят за минимум 300 лв. месечно, показва практиката.

Претенциите

С проблема с детските градини до голяма степен се спекулира, смята обаче Милка Славчева, председател на българската асоциация на частните училища, която работи и с консултативния съвет по образованието към кмета на София.

Сред родителите съществува мода на определени детски заведения, но не може всички малчугани на столицата да се поместят в 5-10 градини, казва Славчева. Според нея са напразни притесненията за по-лошо ниво на заведенията в крайните квартали. Няма градина в София без групи за изучаване на чужди езици, ако има нещо запазено като качество от българската образователна система, то това е предучилищното образование, коментира Славчева.

Според нея добър изход за родителите е осигуряването на транспорт за децата до съответната ясла или градина - идея, която е обсъждана от консултативния съвет по образование. Само че общината няма пари, а и майките оказвали "жестока" съпротива, защото държат децата им да ходят в най-близката забавачница. По думите й стартът на електронния регистър в столицата също ще облекчи положението до известна степен.

В него по ЕГН-то ще се вижда кога се дублират молбите за едно дете в няколко градини и ще се знае реално колко малчугани кандидатстват, кои молби са удовлетворени и къде има свободни места.

Алтернативите

Частните детски градини

Първите частни детски градини се появиха през 1992 г. Днес те са 49 в цялата страна, от които 36 са в София по данни на министерството на образованието. Високите такси - от 260 до 320 евро месечно, на фона на дохода на средностатистическия българин обаче пречат те да се превърнат в реална алтернатива за родителите. Затова и засега в системата на частните градини са обхванати не повече от 1500 деца, казва шефката на асоциацията Милка Славчева.

В същото време част от тях се помещават в сгради на общински детски градини. В София случаите са 7. До 2006 г. те плащаха месечен наем от 16 до 40 лв. След вдигането на цената от общината сега за 200 кв.м в район с дефицит на места в общинските градини частната плаща месечен наем 88 лв.

За частните заведения е почти невъзможно да си строят собствени сгради, опонира Славчева и напомня, че за децата в тях също стои въпросът къде да отидат, ако ги изгонят от общинските помещения.

Детегледачките

В последните години в България се развива и друга "пазарна" ниша - тази на детегледачките. Едно елементарно търсене в интернет и наяве излизат множество обяви - пенсионирани учителки или медицински работници, безработни жени или млади госпожици.

Макар на час цената на такава услуга да достига 10 лв., че и повече, в повечето случаи детегледачката излиза по-евтино от частната детска градина.

Средното месечно възнаграждение за тази услуга е 350 - 400 лв, каза Борислав Огнянов, собственик на Detegledachki.com, които извършват посреднически услуги. 90% от хората, които ползват услугите на фирмата, са от София.

За детегледачки се набират хора с медицинско или педагогическо образование, като се предпочита наличието на опит. Чрез тестове им се изготвя профил. Опитваме се максимално да подсигурим родителите, но не може да дадем 100% гаранция за никого, коментира Огнянов.

Грижата за децата от индивидуални гледачки е нещо нормално, тази форма е и по-гъвкава, но в същото време разрастващият се пазар крие и опасности, твърди Милка Славчева.

Проблемът според нея е, че те никъде не се регистрират и съответно никой не ги контролира. Има и прикрити форми на детски градини - жени гледат по няколко деца в дома си, но никой не следи спазват ли се елементарните хигиенни изисквания, коментира тя. Славчева определя тази форма за отглеждане на децата и като нелоялна конкуренция на частните градини, защото не се плащат данъци.

Според нея министерството на образованието не бива да стои настрана от проблема. Държавната агенция за закрила на детето пък е без правомощия - законът им дава право да лицензират организации, които предоставят социални услуги за деца в риск, докато работата на детегледачките не попада в тази категория.