Публиката в Учебния театър на НАТФИЗ едвам се удържа, поведението й приляга повече за рок-концерт, отколкото за академична сцена. Къде е театърът в този низ от пластични и музикални номера? Може би в чудото, че на представление влизат тийнейджъри, които иначе никога не биха се заврели във вехтия театрален салон.
Случката си я бива, особено, когато музиката е композирана от Иван Лечев, легендарният китарист на ФСБ, а хореографията е на Мила Искренова! Щом на сцената стъпи Андрей Баташов, публиката изпада в транс! Девойките пищят неудържимо, а младежите свиркат като на футболен мач. Не съм сигурен дали това точно е театър, но във всички случай е зрелище, което няма аналог у нас.
"Ритъм" е далечен братовчед на нашумялото бродуейско представление на "Стомб", в което артисти тракат с лъжици, удрят огромни метални плоскости и варели. В "Ритъм" няма сюжет, има думички ? текстове на Сам Шепърд и Джоузеф Чайкин. Те са интересни, но излишни в това шоу, пълно с ритъм и пластика. Дори визуалните ефекти, създадени специално за спектакъла от "Интерспейс", са безсмислени. Видео-дизайнът е напълно излишен, когато артистите заудрят барабаните.
Факт е, че нещо странно се случва ? залата е пълна, хората аплодират въодушевено всичко, което се случва на сцената. Баташов е във вихъра на танца, студентите му ? също. Музиката на Иван Лечев е влудяващо темпераментна. Какво ни остава? Просто да потанцуваме...всяка неделя в Учебния театър на НАТФИЗ!
Последвайте ни
