В секи втори пълнолетен жител на страната е убеден, че министър Румен Петков е знаел за връзките на свои служители с престъпността, а други 44% са на мнение, че самият Румен Петков има такива връзки.
Това сочат резултатите от представително за пълнолетното население на страната изследване, направено от социологическа агенция "Алфа Рисърч" през периода 28 март - 2 април 2008 г. сред 1018 души. Анализът е публикуван днес във в. "Дневник".
Индексът за дейността на министъра на вътрешните работи бележи рекорден спад от 27.1 пункта, който не е регистриран при нито един от министрите на последните две правителства.
В резултат
Петков е в дъното на класацията на всички министри със стойност "-34.6".
Само 9% от избирателите са съгласни с отстояваната от Румен Петков теза, че атаките срещу него и подопечното му ведомство са реакция на добре свършена работа по борбата с престъпността.
Обратно, 59% (включително 39% от симпатизантите на БСП) са категорични, че той трябва да подаде оставка.
Мониторингът на обществено-политическите нагласи на "Алфа Рисърч" сочи като основни тенденции изключително високо обществено недоволство от начина, по който се ръководи системата на МВР и конкретно от дейността на вътрешния министър Румен Петков, както и нарастващо неодобрение за работата на правителството.
Спада доверието към управляващите партии, но и към основния опозиционен представител ГЕРБ.
Ключова характеристика на обществено-политическия живот в страната през март бяха скандалите. В началото на месеца тон дадоха президентският лов по време на трагедията с влака София ? Кардам и "трилърът" с двойната самоличност на заместник-външния министър.
Напрежението се повиши с убийството на момичето от дома за деца, лишени от родителски грижи в Трън и разкрилите се покрай него проблеми в тези институции. Скандалите в МВР през последните седмици обаче буквално взривиха общественото мнение.
Същевременно стана ясно, че Брюксел е категоричен за спирането на плащанията по програми и фондове на Европейския съюз.
Недоволството на хората
достигна граници, при които те отказват да възприемат подробности около конкретните събития, но същевременно все по-твърдо и категорично изразяват недоверие към управляващите, към партиите и политическия елит като цяло, се казва в анализа.
Силно критикувана продължава да бъде дейността на министрите Емел Етем, Емилия Масларова, Радослав Гайдарски, Нихат Кабил.
Към тази група през март се присъединяват също транспортният министър Петър Мутафчиев и икономическият Петър Димитров. Само за осем от членовете на кабинета баланса в оценката за дейността им е с положителен знак, макар и понякога твърде нисък.
Както цялото правителство, така и премиерът продължават плавно да трупат обществено недоверие. През последния месец неудовлетвореността от работата на кабинета достига 74%.
За периода от януари досега той губи подкрепата на 9% от избирателите в страната, а в рамките на целия мандат спадът е повече от 2.5 пъти.
Поредицата от публични скандали
затвърждават все по-устойчиво мнението, че управлението е съпътствано от силна корупция и множество злоупотреби от страна на висшите държавници.
Поради това и най-голяма част от пълнолетните жители на страната (44%) одобряват наложения от Брюксел мораториум върху плащанията по програми и еврофондове, срещу едва 9% подкрепящи тезата, че някой се опитва да натопи България пред Европейския съюз.
Лошите новини за управляващите обаче не носят добри новини за опозицията. Недоверието в парламентарно представените десни партии продължава да е изключително ниско.
Дори и ГЕРБ, който до момента успяваше да извлече позитиви от подобни ситуации, този път губи обществена подкрепа. Неясната, но активна роля на представителя му Ваньо Танов в МВР скандала и
липсата на недвусмислена позиция от страна на Бойко Борисов
водят до спад в положителните оценки през последния месец: от 57% до 50% за партията и от 61% до 57% за самия Бойко Борисов. Подобна тенденция е налице по отношение на БСП, ДПС и "Атака".
Липсата на печеливши от скандалните случаи проличава ясно в електоралните нагласи на избирателите. С най-висок потенциал продължават да бъдат ГЕРБ и БСП, но и двете партии губят средно около 2% електорална подкрепа.
Готовност да дадат гласа си за ГЕРБ заявяват 26.1%, а за БСП ? 16.5% от общия брой избиратели в страната. Едва половината от бившите гласоподаватели на социалистите са склонни да ги подкрепят отново, което е съизмеримо с най-ниския постиган от БСП изборен резултат през 2001 г.
Към момента ГЕРБ разполага с по-голям брой, но склонни към промяна на предпочитанията привърженици. Колебанието им е предимно между отделните дясно-центристки партии, а около една пета дори имат положително отношение към БСП и/или "Атака".
Макар и по-лек, спад в електоралната подкрепа през месеца регистрират ДПС (от 7.1% на 6.1%) и Атака (от 6.1% на 5.4%).
Единствено НДСВ от партиите в управляващата коалиция запазва непроменено електоралното си влияние (2.1%).
Потенциалът на десните продължава да бъде силно свит. Изключение от общата тенденция на отлив през март прави СДС. Подкрепата за сините бележи лек ръст от 2.4% до 3%, но за момента й липсва устойчивост. Готови да дадат гласа си за ДСБ са 1.4%, а за ВМРО 1.1% от общия брой избиратели.
Електоралната картина в края на март е ясен индикатор за доминиращото в обществото усещане за липса на приемлива алтернатива на сегашното управление.
Вероятно поради това, въпреки високата неудовлетвореност, избирателите не изразяват толкова силно предпочитание към предсрочни избори, но ясно и недвусмислено поставят въпроса за промени в правителството, се казва в анализа на "Алфа рисърч".
