Новата версия на прочутото заглавие завърта през лятото Театър 199. Режисьор е младият Георги Михалков, а в главните роли е актьорското семейство Атанас Атанасов и Деси Стойчева. Това е втората им среща на сцената, а за Деси и голямото завръщане към театъра.
Спектакълът на Театър 199 прилича на фантастичен танц на мъж и жена, пленени от нереална любовна авантюра. Двамата се срещат съвсем млади, за да минат през годините заедно, но без брак. Срещите им траят часове. Винаги на едно и също място, в една хотелска стая. Всеки един от тях създава своето семейство, преживява катаклизмите на професионални и житейски неудачи, но не забравя деня и мястото на срещата. "Представлението ми прилича на модернизирана приказка за страстта и дълга", казва режисьорът Михалков. За разлика от комичното звучене на спектакъла, който се игра преди 20 години на сцената на театър "София" с Тодор Колев и Анета Сотирова, днес Михалков търси причините и следствията от това фатално привличане.
Някъде под баналното, смешното и тук-таме красивото се е скрило вълшебството на чувствата, смята режисьорът.
Камерният спектакъл е решен на кино принцип - сцените следват една след друга. Актьорите реалистично играят своите персонажи, отчитайки промените, настъпили в живота им.
"Догодина по същото време" в Театър 199 е спектакъл, изграден от импулси. Импулси, които те правят щастлив, но и от които боли. Представлението няма претенцията да поставя диагнози и да морализаторства върху публиката. То е създадено с простите средства на театъра-фикция. Разказана е историята на двама, които са страстно привлечени един от друг, но съзнават невъзможността да останат завинаги заедно. В това бягство от обременяване може би се крие и очарованието на любовната им авантюра. Георги Михалков изследва етапите на тази връзка, вълнува се от копнежите на един мъж и една жена, предпочели риска от "отсрочената любов" пред скуката на "консумираната връзка".
Това е едно очарователно, смешно-тъжно представление за нещата от живота, за простите радости и любовни перипети, които всеки един от нас преживява, но малцина са готови да споделят с другите.
Спектакълът остава открит въпроса: възможна ли е невъзможната любов? Всеки категоричен отговор се оказва излишен.
Макар и малко ретро, пиесата на Бърнард Слейд ни поставя пред изпитанието да понесем или да отхвърлим отговорността на една връзка, казва за спектакъла критичката Невена Ангелова.
"Критиците определят пиесата като романтична комедия, но в спектакъла на Театър 199 тя е по-скоро трагедия, която успява на моменти и да разсмее. Смехът е през сълзи, но заразителен. Спектакълът има качеството да се хареса както на домакинята, която не пропуска сапунените сериали по телевизията, така и на театралните ценители, които търсят смисъл от играта театър отвъд сюжета", смята още Ангелова.
"Чудя се какво чак толкова е харесало на режисьора Георги Михалков в пиесата на Бърнард Слейд? Дали плоските шегички, които си разменят двама оглупели от любов, които вместо да изживеят докрай връзката си, я разтеглят през годините или наивността да говориш за секса патетично", твърди на свой ред критикът Григор Радев. Според него срещите на мъжа и жената в "Догодина по същото време" са безсмислени и фалшиви. Едва ли има нормален човек, който в края на ХХ век да вярва на драматургични клишета стил "Робинята Изаура" и да хлипа в театралния салон от сърцераздирателните обяснения в любов на двама души, коментира още Радев. "И ако през 70-те години Тодор Колев и Анета Сотирова се забавляваха от непретенциозния и сълзлив текст на Слейд, то е учудваща наивността на актьор като Атанас Атанасов да се опива от сантименталните и романтични думички в пиесата. Може би някаква носталгия по 70-те да мъчи нечие сърце, но във времето на техно музиката да изкараш в театралния салон близо два часа, за да слушаш как една жена се обяснява в любов на едни мъж в продължение на 20 години е, меко казано, тъпо", отсича накрая критикът.
Последвайте ни
