О тказът на пловдивския областен управител Тодор Петков да върне двореца Кричим" на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза е законосъобразен, разпореди Върховният административен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Това означава, че Симеон и сестра му не могат да получат имота по административен път, както взеха другите си имоти. Ако искат да се доберат и до Кричим, трябва да водят гражданско дело по общия ред и докажат претенциите си.
Областният управител беше обжалвал във ВАС отменената забрана за връщане на имотите заради липса на достатъчно основание за издаване на административен акт.
"Досега всичките имоти на Симеон Сакскобургготски и сестра му са им връщани с административни актове. В този случай не намерихме основание да ги върнем и съдът потвърди нашите действия, че са правилни", заяви Тодор Петков.
Близо осем години наследниците на цар Борис Трети правиха опити да докажат, че са законни собственици на привлекателния имот.
"Дворецът "Кричим" е придобит от царското семейство по давност, което означава, че не е строен от него. Освен това, според чл. 53 на Търновската конституция, царското семейство не може да се разпорежда с държавни имоти", обясни областният управител.
Още през юни т.г. той припомни, че извършената тройна експертиза е показала, че имотите, за които Симеон Сакскобургготски и сестра му претендират, не могат да бъдат идентифицирани.
Въпреки това, съдията от пловдивския административен съд Янко Ангелов е решил, че знае къде са имотите, коментира Петков. Това е причината решението на пловдивския административен съд да бъде протестирано от областния управител пред ВАС.
За двореца "Кричим" има актове за около 1400 кв. м. застроена площ, а иска е за около 2400 кв. Нашето решение не е отказ да отпишем имота, а отказ да го предадем,
Връщане на държавния имот не било възможно заради факта, че претендираните от царската фамилия земи са същите, за които държавата има нотариални актове, а експертизите не са доказали идентичност на държавната собственост с тази собственост, която е предмет на иска на Сакскобургготски и сестра му.
Имението е разположено между Кричим и село Куртово Конаре и е с площ 1996.592 дка.
Сред тях 1412.5 дка лонгозна гора, 322.2 дка декоративен парк, а останалата площ е заета от оранжерии, складове и др.
Гората в стопанството е уникална - летен дъб, бял бряст, бяла топола на по 200 години, а някои дъбове са на възраст 500 и повече години. В нея живеят множество редки и защитени видове животни - малък тритон, жаба дървесница, шипоопашата и шипобедрена костенурка, ястреб, бял и черен щъркел, голяма бяла и сива чапла.
Стопанство Кричим" е люлка на популацията на елена лопатар и последното убежище на бронзовата мексиканска пуйка.
Парк "Кричим" е създаден от стара естествена гора, като за целта в периода 1901-1904 г. княз Фердинанд започва да изкупува обработваеми земи в гората. Тогава са построени и първите сгради, заедно с парк около 6 дка. През 1909 г. е създаден зоокът с фазани, елени, диви пуйки и нанду.
Сравнително скромната резиденция е построена от Борис ІІІ през 1937 г. на мястото на старата ловна хижа, вдигната от Фердинанд. На първия етаж са разположени трапезарията, малък кабинет и царската спалня. На втория са стаите за гости.
След 1944 г. стопани на имота последователно са били: Министерският съвет, БАН, МВР, УБО (НСО). НСО използва резиденцията за представителни нужди от 1992 г.
При третото си посещение в България Симеон Сакскобургготски обикаля имотите, които претендира да му бъдат реституирани. На 28.12.1998 г. той, съпругата му Маргарита и дъщеря му Калина са посрещнати с небивал възторг в чифлика "Кричим".
На 1.11.2000 г. Евдокия Манева - министър на околната среда и водите в правителството на Иван Костов, издава заповед, с която "Кричим" е обявен за защитена местност. Съгласно разпореждането паркът е публична собственост, с която не могат да се извършват разпоредителни сделки.
На 21.12.2000 г. Асен Ошанов - пълномощник на Симеон Сакскобургготски и Мария Луиза Борисова - Хробок внася в областната управа молба, в която иска "Кричим" да бъде реституиран на двамата като наследници на Фердинанд и Борис.
Приложени са 39 нотариални акта за общо 363,9 дка земя в землището на Куртово Конаре. Юристите от областната администрация обаче коментират, че към искането липсват каквито и да е доказателства за правото на собственост върху построените сгради.
Повече от 6 години внесената от Ошанов молба, остава без отговор.
През декември 2006 г. от НСО изпращат писмо до пловдивската областна управа, с настояване имотът да се актува като публична държавна собственост. Това е второто такова искане на НСО. Първото е изпратено на 29 октомври 2003 г. заедно с всички изисквани по закон документи. Но отговор не е получен.
На 27.03.2007 г. са издадени документи за актуването на царския дворец в Кричим в публична държавна собственост. Реституционните претенции на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза са отхвърлени. Правата за ползване се предоставят на Национална служба за охрана.
През юни 2007 г. Симеон Сакскобургготски изпраща писмо до областната управа на Пловдив, с което отново иска да му бъде върната собствеността върху двореца "Кричим" и парка около него.
Към писмото адвокатът Ошанов прилага копия от нотариални актове, издадени през 30-те години на ХХ век от мировия съдия в Перущица, и настоява за реституция на двореца, съоръженията и прилежащите терени.
На 18 юли 2007 г. на пресконфернеция областният управител на Пловдив Тодор Петков заявява, че искът на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза най-вероятно няма да бъде удовлетворен.
Причината е, че в архивите на общинската служба "земеделие и гори" в гр. Стамболийски няма данни за имота преди 1944 г. и затова не можело да се издаде удостоверение за идентичност на местностите.
Нямало и данни, че фигуриращите в нотариалните актове имена на местности Курт-кория, Личева поляна, Петкови каваци и др. са съществували като наименования в архива на службата.
На 24 юли 2007 г. областният управител на Пловдив Тодор Петков отказва да удовлетвори иска на Симеон Сакскобургготски.
На 11 август 2007 г. Пловдивската окръжна прокуратура започва проверка законно ли са изхарчени 17 760 лв. държавни пари за геодезическо заснемане от частна фирма на двореца "Кричим" заради реституционните претенции на Симеон Сакскобургготски и Мария Луиза.
Сигналът до прокуратурата подава областният управител на Пловдив Тодор Петков, според когото това е "безпрецедентен случай за обслужване на частни интереси за сметка на държавата".
Заснемането е станало през есента и зимата на 2004 г., когато министър-председател е бил Симеон Сакскобургготски, а областен управител на Пловдив - Гьока Хаджипетров.
Договорът с частната фирма за заснемане на имота е подписан от Гьока Хаджипетров, а в един от документите изрично е отбелязано, че процедурата е "необходима за личните имоти на бившия цар".
На 1 октомври 2007 г. в Пловдивския административен съд започва дело по претенцията на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза към двореца "Кричим".
На съдебното заседание са изслушани доводите на двете страни и е назначена подробна картографска експертиза.
На 15 ноември 2007 г. адвокат Ели Христова, пълномощник на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза представя пред съда ново основание срещу отказа на областния управител на Пловдив Тодор Петков да предаде на наследниците на царете Фердинанд и Борис ІІІ двореца "Кричим" край Куртово Конаре.
Тя иска съдът да обяви за нищожен акт отказа на Тодор Петков от 24 юли 2007 г. с аргумента, че според Закона за държавната собственост не областният управител, а министърът на регионалното развитие е компетентният орган, който може да се разпорежда с публичната държавна собственост, за каквато е бил обявен през март т.г. и предаден на НСО имотът "Кричим".
Според адвокат Христова областният управител не е изпълнил задължението си да препрати преписката на компетентния орган.
Юрисконсултът на областната управа Дарина Тодорова опонира, че това изискване се отнася за изключителната държавна собственост, не и за публичната.
Съдия Янко Ангелов не коментира спора на този етап и насрочва следващото заседание за 14 декември, като задължава вещото лице да изготви нова всеобхватна експертиза за идентичност на имота, включително и с посещение на място.
За непълнотата на първата експертиза вещото лице Васил Герасимов се оправдава, че не могъл да влезе в имота, тъй като НСО, която го стопанисва, не му издала пропуск.
На 14 декември 2007 г. Пловдивският административен съд назначава тройна експертиза за реституцията на резиденция "Кричим".
Съдът не приема техническата експертиза, изготвена от вещото лице Васил Герасимов. Според нея има разминавания между сегашния имот и описания в нотариалния акт, издаден от името на Интендантството през 1930 г.
Заключението на Васил Герасимов е, че сградите не отговарят по брой, квадратура, описание и предназначение. Адвокатът на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза, Ели Христова, оспорва експертизата и представя нови доказателства пред съда.
Съдията Янко Ангелов решава, че жалбоподателите имат право да искат експертиза, лишена от всякакви съмнения. В тридневен срок всяка от страните и съдията ще посочат вещо лице за тричленката.
На 28 март 2008 г. в Административния съд в Пловдив е внесена тройната експертиза за идентичността на имотите. Експертите са направили сравнителен анализ на терените и постройките по нотариалните актове от 1930 г. на името на царското интендантство, описа на личните вещи на царете от 1946 г. и геодезическо заснемане от 2004 г.
Според заключението общата застроена площ в двореца през 30-те години е 1432 кв. м, а сега е 3579 кв. м. В нотариалните актове фигурират 12 постройки, а те са 24.
След 1946 г. е имало дострояване и реконструкция освен на двореца и на жилище за персонала, конюшня с баня, кухня и няколко малки постройки. Допълнително са поставени два трафопоста, оранжерия, котелно и караулно помещение, както и навеси.
Наименованията на местностите, записани в нотариалните актове от 1930 г., съвпадат с тези от крепостните актове и продавателните записи от 1902 и 1903 г.
Административният съд в Пловдив обявява за нищожен отказа на областния управител Тодор Петров да върне на Симеон Сакскобургготски двореца "Кричим". Според съда казусът трябва да бъде решен от Министерството на регионалното развитие.
На 13.05.2008 г. областният управител на Пловдив Тодор Петков заявява, че ще обжалва пред Върховния административен съд решението на Административния съд да обяви за нищожен отказа му да върне "Кричим" на Симеон Сакскобургготски и сестра му.
Петков коментира, че, според него, има парадокс в съдебното решение - магистратите дават право на областната управа да разреши връщането на имота, но не и да откаже, като в същото време казусът относно собствеността на двореца "Кричим" се прехвърля на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
По думите му делото е административно, а не е за връщане на собственост. Затова той смята, че с това съдебно решение се цели протакане във времето.
На 29.05.2008 г. Симеон Сакскобугготски и сестра му Мария Луиза внасят в Пловдивския съд искова молба, с която претендират да им бъде върнат бившия царски дворец "Кричим" и прилежащите ниви.
Искът е насочен срещу българската държава, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство и по повод отказа на управителя на Пловдивска област Тодор Петков да предаде имота и е по чл. 108 от Закона за собствеността.
По заведения иск за резиденция "Кричим" е образувано гражданско дело и е определен съдия докладчик на случаен принцип.
В началото на юли адвокатите на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза внасят в Окръжния съд 1261 лева държавна такса по делото за собствеността на двореца "Кричим".
Исковата молба за "Кричим" е оставена без движение, защото Симеон и сестра му не са платили 4-процентната такса - поради липса на данъчна оценка на имота. В момента "Кричим" има 24 постройки, но Симеон и Мария-Луиза претендират за 12 от тях, за които е определена данъчна оценка от 31 520 лв. За всички оценката надхвърля 100 000 лв. Не е внесена такса за 371 дка ниви.
