Н ай-голямата среща на върха в историята на НАТО започва в румънската столица Букурещ. 55 държавни и правителствени ръководители, както и представители на основните международни организации, ще участват във форума от днес до 4 април.
Срещата в Букурещ е от такъв мащаб, защото в нея освен 26-те държави членки, ще участват и всичките 23 страни от програмата Партньорство за мир.
Ще присъстват над 3000 високопоставени делегати. За сигурността на участниците ще се грижат над 35 хиляди души - полицаи, военни, жандармеристи, служители на специалните служби.
Тридневният форум включва срещи в различен формат - Северноатлантическият съвет, Евроатлантическият съвет за партньорство, Съветът НАТО-Русия, НАТО - Украйна.
Срещата започва с работна вечеря на ръководителите на държавите и правителствата от НАТО, председателствана от генералния секретар на алианса Яп де Хоп Схефер. На нея ще се обсъждат операциите на НАТО, разширяването и развитието на партньорствата, информира БГНЕС.
Дискусиите продължават утре с работна среща на Северноатлантическия съвет. На нея ще се обсъждат разширяването към Западните Балкани. Предвидена е и среща на съвета с новопоканените държави.
Разширяването на НАТО, мисиите на алианса в Афганистан и Косово ще бъдат централни теми на откриващата се днес в Букурещ среща на върха на страните членки на НАТО.
Разширяването - Албания, Хърватия, Македония
В навечерието на Букурещката среща на НАТО прогнозите сочат, че НАТО ще покани само две държави за бъдещо членство - Хърватия и Албания, докато поканата към Македония остава под въпрос заради неуредения спор с Гърция за името.
В същото време македонският парламент изрази готовност да обсъди името на страната, ако това е необходимо за получаване покана за НАТО. На това гръцкият външен министър Дора Бакояни отвърна, че докато премиерът на Македония се снима пред картата на Велика Македония, страната не може да стане член на НАТО.
Медиите в Македония прогнозираха, като се позоваха на дипломатически източници, че Скопие ще получи отложена покана за членство в НАТО на срещата в Букурещ. Според тези източници алиансът, който не участва в процеса на преговори между Македония и Гърция за името, е в патова позиция - не може да игнорира Гърция, но и не иска да изостави Македония.
Другият възможен вариант е страната да получи покана под временното име Бивша югославска република Македония. Не е изключено и Гърция да наложи вето.
Предвид на това как стоят нещата в двете страни, е почти сигурно, че спорът няма да бъде решен до началото на срещата.
Дипломати твърдят, че случващото се с Македония няма да повлияе на Албания, чиято покана вече е сигурна.
Това ще означава, че до пролетта на 2009 г., за когато е планирана следващата среща на върха на НАТО в Берлин и на която ще се чества 60-ата годишнина на алианса, Македония ще трябва да приключи два процеса - преговорите с Гърция и техническите преговори за приемане в НАТО.
Разширяването - Грузия и Украйна
Според анализаторите шансовете на Украйна и Грузия за получаване на покана за НАТО не са големи. Двете бивши съветски републики се надяват да станат официално кандидатки за влизане в НАТО, като бъдат включвени в т.нар. "План за действие с оглед присъединяването към НАТО" (MAP, Membership Action Plan).
Ръководителите на държавите в алианса са много разделени по този въпрос. Евентуалното приемане на двете страни се подкрепя от САЩ, Полша и балтийските републики, но Франция и Германия са против.
Москва е абсолютно против всякакво ново разширяване на НАТО
Русия не е съгласна с разширяването на НАТО, защото в съвременните условия на борба със заплахите е необходимо не механично разширяване на наследството от Студената война, а обединяване на усилията на нова почва, заяви руският външен министър Сергей Лавров на пресконференция след заседанието на Съвета на министрите на външните работи от ОНД.
Настоящото разширяване на Алианса отразява старата логика, насочена към разделителни линии в Европа, посочи той.
Според Лавров настоящият принцип на разширяване на НАТО противоречи на уставите на много международни организации, съгласно които всички страни поемат задължението да не обезпечават собствената си сигурност за сметка на сигурността на други.
НАТО в Афганистан и Косово
Най-вероятно държавите членки на НАТО ще оповестят допълнителна помощ за Афганистан на срещата на върха в Букурещ.
Според полският вестник "Газета Виборча", който се позовава на дипломатически източници, руският президент Владимир Путин е готов да подкрепи НАТО в Афганистан, ако алиансът остави затворена врата пред Украйна и Грузия.
"По време на вечеря с германския канцлер Ангела Меркел, Путин дори е предложил Русия да изпрати свои войници в Афганистан, за да подкрепи алианса, който има недостиг на военни там. Меркел предаде това предложение на политически ръководители в САЩ и Европа", пише вестникът.
"В замяна на помощта, оказана на НАТО, Путин изисква две неща - първо да се затвори вратата на НАТО пред Украйна и Грузия, и второ - руският президент да се счита за равностойна страна, а не за гост на срещана на НАТО в Букурещ", пише още "Газета Виборча".
"Задънената улица" на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа
Още преди срещата в Букурещ държавите от алианса разкриха предложенията, които са правили на Москва безрезултатно през последните месеци за излизане от "задънената улица", в която се намира Договора за обикновените въоръжени сили в Европа.
Предложенията се състоят в това страните от НАТО да ратифицират адаптирания договор, а Русия да прилага "паралелно" серия от мерки, като се започне с изтегляне от Молдова и Грузия.
От своя страна държавите от НАТО, които не са страни по оригиналния договор от 1990 г. (трите балтийски републики, които не са съществували по това време като независими държави) "ще повторят публично", че са склонни да ратифицират договора в новата му версия веднага след влизането му в сила, като задоволят по този начин едно от изискванията на Москва.
В края на този процес веднага щом променения договор влезе в сила, страните от НАТО ще преразгледат договора с Русия и ще "планират да внесат промени тогава, когато това е възможно, за таван на военното оборудване".
Едното от исканията на Русия действително е да се преразгледат ограниченията и максималните количества военно оборудване, които тя може да разполага и мести по северния си фланг и най-вече по южния си фланг - срещу Кавказ и Близкия изток.
криза, която тихо расте" />
