Първите селища възникват около водни басейни, за да се подсигури вода
за напояване на земята и добитъка. Най-великите цивилизации на Древността едва
ли биха съществували и оставили своето наследство и достижения без великите
реки Нил, Тигър и Ефрат.
Ами какво ще кажете за приказката за „живата вода", която има силата да
лекува. Или за милионите монети, които хората хвърлят във фонтани и извори с
надеждата да се сбъднат желанията им.
А знаете ли за обичая момците да причакват на чешмата любимата девойка,
за да пийнат от водата в нейното менче и да й вземат китката, което било
любовен ритуал, своеобразно обещание.
Има и много други фолклорни обичаи, свързани с водата. Ладуването е
гадаене за женитба, при което девойките потапят китките си, на които са
закачени пръстените им, в „мълчана вода" (донесена в мълчание в бяло менче). На
Еньовден според поверието трябва да се отъркаляш в росата за здраве, на
Йордановден най-смелите се хвърлят в ледените води, отново за да се преборят за
здраве и благоденствие.
А наясно ли сте какво означава модерното в последно време понятие SPA? Както се досещате, има връзка с водата -- идва от
латинското Sanus per Aqua и означава „здраве чрез вода".
И малко наука - без тази така ценна молекула човешкото тяло не може да
издържи повече от ден. Според теории животът на нашата планета се е зародил във
водна среда.
Ембрионът също живее във вода, така че животът продължава да съществува
благодарение на нея. Ако загубите само 2,5% от вашето тегло за сметка на
водата, то вие ще загубите 25% от своята ефективност.
Приказна, тайнствена, животворна, поддържаща здравето и лекуваща
болестите, заредена и зареждаща с енергия, съхранила традиции и мечтания... Всичко
това са лицата на водата...
Преди време гледах нашумелия филм, в които се изказват хипотези, че водата
има памет. Направени опити показват, че ако над съдовете с вода звучат музика,
смях или красиви думи, при замръзване тя образува красиви симетрични кристали.
Докато ако „слуша" грозни думи, тежка музика или караници, снежинките стават
грозни и с неправилни форми.
Водата може да „запомня" структурата на всичко, което я заобикаля, да
„възприема" енергията и вълните около нея.
Някои ще кажат, че това е интересно. На мен ми се струва плашещо.
Защото какво ли помни водата от Персийския залив, около която са се водили
войни? Ами тази от Мексиканския залив, чиито обитатели измират от нефтени
разливи? Или тази на Черно море, където се изливат тонове мърсотия от курортите
или водите на Дунав, Струма, Марица, които текат мръсни с километри от близките
заводи? Ами водата, която ползваме за домакинствовото, която течейки в
градската мрежа, бива третирана с всевъзможни химикали и обилно зареждана с
хорската завист, болка, скръб, песимизъм?
И ако е вярно, че водата съхранява и предава информация, въпросът е
тази ли информация искаме да предадем на бъдещите поколения -- тази ли замърсена
с боклуци, със злоба, с омраза и негативна енергия, тази ли вода ще поддържа
техния живот?
Или все още можем да направим нещо, всеки от нас, всеки ден, за да
променим това. За да поднесем на нашите деца не просто спомена за онези лица на
водата -- приказното, романтичното, творящото, а истинска глътка традиция и
здраве.
Струва си да се замислим...
