М охамед Сидик Хан, заподозрян като лидер на атентаторите самоубийци от 7 юли, е бил свързан с двама други британски камикадзета, твърди бизнесменът Куршид Фиаз в документален филм на Би Би Си. Материалът ще бъде излъчен във вторник вечерта от телевизия Би Би Си 2.
Фиаз твърди, че след 2001 г. се е срещал около пет пъти със Сидик Хан, който бил придружаван ту от Омар Хан Шариф, ту от Асиф Ханиф. Екстремистите искали да набират млади британски мюсюлмани за тренировъчни лагери в Пакистан, Сирия и Афганистан.
На 30 април 2003 г. 21-годишният Асиф Ханиф се самовзриви близо до клуб в Тел Авив, като уби трима и рани 55 души.
Съмишленикът му Омар Хан Шариф, на 27 години и също от пакистански произход, избяга, след като не успя да взриви своя шахидски пояс. По-късно трупът му бе намерен на един от местните плажове.
Разкритията на Би Би Си поставят въпроса дали Мохамед Сидик Хан не е бил подбудителят на самоубийствения атентат в Тел Авив.
Освен това според израелската полиция той е посетил за кратко Израел два месеца преди терористичната акция, допълва агенцията.
Най-възрастният от четиримата лондонски атентатори, 30-годишният Мохамед Садик Хан (вж. профилът му в Би Би Си), е живял в Дюзбъри, няколко мили южно от Лийдс. Той е бил женен, имал е осеммесечна дъщеря.
Според свидетелствата на съседите му Садик Хан е преподавал на деца инвалиди, съпругата му също е била учителка и са изглеждали като "много спокойно семейство". Документите на Садик Хан са намерени сред отломките от взрива на станция "Еджуеър роуд".
Информацията за нивото на терористичната заплаха
вече ще бъде публикувана и редовно актуализирана на уебсайтовете на британското вътрешно министерство и службата за вътрешно разузнаване МИ-5, съобщават пък "Сънди Таймс" и "Сънди Телеграф".
До момента данните бяха секретни. И занапред обаче ще бъде държана в тайна разузнавателната информация, въз основа на която се прави оценката.
Досегашната скала за преценка на терористичната заплаха включваше седем нива, докато в новата таблица ще има пет равнища, както е в САЩ. За разлика от американската практика обаче нивото на риска няма да се обозначава с цветен код.
