Мисията ни остава незавършена, коментира по този повод във вестник "24 часа" в началото на седмицата журналистът от българската редакция на "Свободна Европа" Асен Гешаков. "У нас все още няма върховенство на закона, не е изградено гражданско общество, не е развит демократичният контрол върху властите и това са основните направления, в които щяхме да работим - обяснява той. - Затова моето усещане е за преждевременност... България е демократизирана спрямо онова, което беше в края на Студената война, но не и в степен, която да покрива стандартите на това понятие."
"Отсъствието ни от ефира ще позволи на някои български политици и медии да се почувстват с развързани ръце и да налагат свой информационен и аналитичен ред и да интерпретират новини и събития в изгодна за тях светлина, без да се притесняват, че могат да бъдат апострофирани с фактите - прогнозира пред "24 часа" Асен Гешаков в отговор на въпрос за рисковете от оттеглянето на "Свободна Европа" от България. - Ще освободим място, към което досега малцина са предявявали претенции - мястото на отговорната медия. Свободните медии в България са много и всяка от тях има своето разбиране за свобода, но не всички са свободни в своите интерпретации", заключава той.
С голяма популярност у нас напоследък се ползват двете предавания на българската редакция (SvobodnaEvropa.org), които вървят и в тв ефира: "Блиц" по Би Ти Ви с водещ Георги Коритаров (всяка делнична сутрин след 8 ч.) и "Студио България" по телевизия "Европа".
Още в началото на тази година вестник "Уошингтън таймс" съобщи, че излъчванията на US радиостанциите за бившия европейски соцлагер се прекратяват. Според ръководството на "Гласът на Америка" (Ви Оу Ей) промените са мотивирани по-скоро от стратегически, отколкото от икономически причини - приоритетите се насочвали към Близкия изток и Югоизточна Азия.
"Радио Свобода" (Radio Liberty, първоначално наречено "Освобождение") излъчваше в бившия Съветски съюз на различни местни езици и тази година отбеляза 50-годишнината си.
"Радио Свободна Европа" (Radio Free Europe) е поделение на Националния комитет за една Свободна Европа", основан в САЩ през 1949 г. с подкрепата на американски външнополитически експерти и с финансовата подкрепа на ЦРУ. Първите му предавания от началото на 50-те са предназначени за Чехословакия, Полша, Унгария, Румъния и България. Първите програми на майчин език за тогавашните прибалтийски съветски републики Естония, Латвия и Литва датират от 1975 г.
Първоначално средства за двете радиостанции се събират от дарения. Така е до 1965 г., като ежегодно американците дават по около 1 млн. долара. Тези средства обаче никога не са успявали да покрият разходите. През 1967 г. американско списание разкрива, че радиостанциите са били финансирани от ЦРУ, пише в историческия преглед за дейността им в общия сайт RFERL.org. Тогавашният президент Линдън Джонсън решава да направи финансирането им от американското правителство прозрачно и с благословията на Конгреса.
Истинското мерило за успеха на "Радио Свобода" по време на Студената война е падането на комунизма в самия СССР, хвалят се от организацията. През 1993 г., по време на общ спад във финансирането за отбрана и външнополитическа дейност, Конгресът намалява бюджета на RFE/RL от 227 млн. долара годишно на 75 млн. долара. На 4 юли 1994 г. US президентът Бил Клинтън приема официално предложението на чешкия президент Вацлав Хавел седалището на обединените вече две радиостанции да се установи в Прага. Първите излъчвания от сградата на бившия парламент на чехословашката федерация са на 10 март 1995 г.
