Е уфорията, последвала победата на демократичните сили в Москва след неуспешния комунистически преврат от 19 август 1991, за руснаците вече е само далечен спомен, потънал в забрава и обезверение, пише руското издание "Огоньок" (Оgoniok.com).
Три дни наред танкове и демонстранти стояха едни срещу други из улиците на столицата, преди да бъдат арестувани заговорниците, поведени от шефа на КГБ и министъра на отбраната в последен опит да бъде спасен Съветският съюз.
Несполучливият опит за преврат срещу перестройката на Михаил Горбачов, предприет на 19 август 1991 от група съветски ръководители ускори рухването на СССР, вместо да го възпрепятства според техния замисъл.
В понеделник, 19 август, съветският президент Михаил Горбачов е в отпуск, който прекарва на юг - в Крим. Агенция ТАСС съобщава, че той е "неспособен да изпълнява задълженията си по здравословни причини" и го заменя вицепрезидентът Генадий Янаев.
Подкрепени от шефа на КГБ Владимир Крючков и министъра на отбраната Дмитрий Язов, превратаджиите обявяват извънредно положение за шест месеца, възстановяват цензурата в страната и вкарват в столицата армейските танкове.
Барикадирал се в руския парламент, Борис Елцин - президент на съветска Русия (РСФСР, Руската съветска федеративна социалистическа република - б. р.), излиза от сградата, покатерва се на танк и призовава демонстрантите към гражданско неподчинение.
На 20 август десетки хиляди руснаци излизат на улиците на Москва и Санкт Петербург, хвърляйки предизвикателство на танковете, разположени по-специално около парламента.
Прекратена е работата в минните басейни на Русия, Украйна и Беларус.
На 21-ви бронирана кола премазва трима младежи при опит на демонстрантите да спрат танковете с камъни и коктейли "Молотов". Министърът на отбраната заповядва на войниците да се завърнат в казармите.
През нощта Михаил Горбачов, изолиран по-рано от превратаджиите в неговата вила в Крим, пристига със самолет в Москва. Твърди, че "изцяло контролира ситуацията".
На следващия ден - в четвъртък, 22 август, превратаджиите са арестувани. 100 хил. московчани празнуват провала на преврата из улиците на столицата.
Междувременно статуята на Феликс Дзержински, основателят на "Чека", е свалена от постамента си на площад "Лубянка" (Лубянския площад - б. р.).
Арестът на превратаджиите и завръщането в Москва на Горбачов - вече с непоправимо отслабени позиции, решава съдбата на Съветския съюз, който през декември 1991 престава да съществува.
Развръзка, която изглежда предопределена от стремежите на съветските републики към автономност, предизвикани от перестройката. През декември 1991 - четири месеца по-късно, Съветският съюз се разпадна и
провалът на преврата прерасна в легенда
как са били полагани основите на гражданското общество в постсъветска Русия.
Днес един от трима руснаци (36%) определя станалото като "трагично събитие с пагубни последици за страната и народа", съобщава Борис Дубин, социолог от центъра "Левада".
Скорошно проучване на центъра сочи, че само за 13% от руснаците победата на Борис Елцин над превратаджиите е "победа на демократичната революция", докато 39% от населението виждат в нея "само един епизод от борбата за власт между ръководителите на страната".
Тази победа не успя да се превърне в символ на една нова държава, тъй като последва разрушаването на СССР, икономическа криза и кървави войни в бившите съветски републики, коментира политологът Сергей Марков.
Трудните години след рухването на Съветския съюз са оставили най-вече разочарование сред населението на бившите съветски републики, на което са донесли несигурни условия на живот или бедност.
Демократичните завоевания "бяха предадени от Елцин и неговия екип, но и от населението заради неговата пасивност", твърди Дубин.
В днешна Русия на Владимир Путин
демонстрациите са рядко явление, опозиционните медии са на изчезване, а самата опозиция се маргинализира; междувременно в парламента доминират партиите, подкрепящи властта.
Това бе сражение срещу комунистите. Бяхме готови да защитим демокрацията дори с цената на живота си, разказва Владимир Владимирович, дипломат в оставка, прекарал според него "три дни под дъжда" сред демонстрантите около сградата на парламента в Москва.
Беше усещане за свобода, еуфория.
Бяхме наивни, мислехме, че пред нас се отваря един нов, по-добър живот, добавя Олга Индукаева, 40-годишна московчанка. Невъзможно беше обаче за един ден да отхвърлим робството, в което бяхме живели 70 години в Съветския съюз. За това ще трябват още години, въздиша тя.
Петнайсет години по-късно обстоятелствата на преврата все още смущават донякъде, по-специално ролята на Михаил Горбачов.
Пред лицето на сътресенията в СССР той също не изключваше идеята за въвеждане на извънредно положение, твърдят съветници на Елцин. Обвинения, които бащата на перестройката винаги е отхвърлял.
Не поздравявам никого (по случай 15-годишнината от победата над превратаджиите), защото става дума за най-трагичните страници от нашата история, заяви той наскоро пред радио "Ехото на Москва".
Днес бившият съветски президент твърди, че подкрепя политиката на Путин, и се обявява срещу Запада с обвинението, че той "страда от комплекса на победител".
В руския телевизионен ефир годишнината от преврата ще бъде практически подмината - обществените канали ще излъчат два документални филма. Демонстрация ще организира единствено либералната партия Съюз на десните сили, която не успя да влезе в парламента през 2003. Победените ще запазят мълчание.
Това бе погребението на съветската власт, а погребенията не се честват с манифестации, обясни Олег Куликов, един от лидерите на комунистическата партия.
Междувременно някои от превратаджиите лесно се реинтегрираха в постсъветското общество - например Василий Стародубцев, избран през 1997 за губернатор на Тулска област, или Александър Тизяков, който оглавява асоциация на индустриалци.
Някои руснаци дори смятат превратаджиите "за герои, единствените, опълчили се срещу съсипването на страната", отбелязва Сергей Марков.
Празник не се получи, поуки не бяха извлечени, заключава "Огоньок".
