Р азкопките на църквата "Св. Иван Рилски" във Велико Търново ще продължат и догодина.
За близо едномесечна работа археолозите, ръководени от проф. Николай Овчаров и д-р Хитко Вачев, намериха над 300 монети, много от които сребърни. Сред тях има две византийски златни перпери от времето на император Алексей Комнин І, шест монети на цар Иван Шишман, монети на османски султани.
В последния ден на разкопките археолозите откриха скелет на жена, на чийто пръст е имало масивен сребърен пръстен с украса от филигранни (филигран - ювелирна техника за изработване на подобни на дантели бижута от тънка сребърна, златна или медна нишка) и инкрустирани зелени камъни.
По-рано този месец те се натъкнаха на богат некропол южно от църквата в покрита галерия, където са били погребвани представителни особи. Открити бяха четири погребения, едното от които мъжко.
При него бяха намерени сребърни копчета и масивен златен пръстен с изображение на двуглав орел - символ на царската власт през ХІV век.
"Това ни дава възможност да разберем, че става дума за един от трите по ранг най-високи боляри на Второто българско царство - севастократори, деспоти или кераси", обясни проф. Овчаров.
Според него е възможно погребаният сановник да е един от 110-те боляри, избити по заповед на Баязид в църквата "Свети 40 мъченици" след превземането на Търновград от турците.
Бяха извадени сребърни разпятия, рисувана керамика, фрагменти от икона, изработена от кварц, сребърни накити и голям брой копчета.
В предпоследния ден от разкопките археолозите откриха основите на сграда в непосредствена близост до обекта.
Спорд проф. Овчаров това означава, че църквата наистина е била част от голям манастирски комплекс, носещ името на "Св. св. Петър и Павел". Тя е на два етажа, предполага се, че на първия е имало крипта.
Църквата "Св. Иван Рилски" е особено важна с това, че в нея са били съхранявани мощите на Св. Иван Рилски. През 1330 г. Търново пада под османско иго, а през 1469 г. мощите на светеца са преместени в Рилския манастир.
Църквата е дълга 15 метра и еднокорабна. Тя представлява едноабсидна сграда с два притвора. Много интересна е била от юг камбанарията. Кулата й е била 4 на 4 м. Подобна камбанария е имала само патриаршеската църква "Възнесение Господне", която се намира на хълма "Царевец".
Църквата е богато украсена и е била изографисана отвън и отвътре. Тя е имала керамично-пластична декорация на фасадите от разновидни керамични детайли, обясни Николай Овчаров. Съществувала е до края на ХVІІ век.
Профeсорът смята да предприеме проучвания около самата църква. Това ще стане следващата година, тъй като археологът приключи работа във Велико Търново и през лятото ще продължи проучванията си в Перперикон.
Овчаров казва, че теренните работи са потвърдили хипотезата на покойния известен изследовател на Велико Търново Леон Филипов за разположението на църквата.
През есента, когато бъдат обработени всички находки, те ще бъдат представени на изложба в градския музей, която ще илюстрира богатия градски живот в тази част на средновековно Търново.
