Държавните и правителствени ръководители на страните членки на ЕС се споразумяха за финансовите перспективи на съюза за периода 2007-2013 г. на срещата на върха в Брюксел. За гражданите на ЕС това бе решителен знак за бъдещето.
Австрийското председателство на ЕС трябва да използва този устрем и нова готовност за консенсус в Европа, за да се изправи срещу предизвикателствата, които ще изникнат пред него и които въпреки всичко остават огромни, коментира френският в. "Монд".
Европейската комисия (ЕК) ще представи през пролетта на 2006 г. своя окончателен мониторингов доклад за България и Румъния, който ще окаже пряко влияние върху датата на присъединяването на двете страни към ЕС.
Решено бе, че те ще станат пълноправни членки на ЕС на 1 януари 2007 г. Ако ЕК обаче прецени, че България и Румъния все още не отговарят на критериите, Европейският съвет може с единодушие да вземе решение за отлагане на присъединяването на едната или двете страни до 1 януари 2008 г.
София и Букурещ трябва да бъдат ясно предупредени за това.
Те ще могат да се присъединят към ЕС през 2007 г., само ако изпълнят всички условия. В това отношение изглежда, че България напредва повече отколкото Румъния.
В този контекст е уместно да се повдигне още един път въпросът за структурата на ЕС и за правилата, съгласно които ще се взимат решенията в съюза.
Обещанието на ЕС да повиши готовността си за приемане на нови членове до 1 май 2004 г. не беше спазено. Общност, която в скоро време ще наброява 27 държави, не може да работи по задоволителен начин на базата на Договора от Ница.
Продължителният спор за финансирането на съюза показа още веднъж необходимостта от по-дълбока реформа.
По време на австрийското председателство ще трябва да се направи равносметка на "периода за размисъл" по договора за европейската конституция. Подновяването на дебатите за конституционалната архитектура на Европа трябва да бъде първият приоритет на австрийското председателство.
Като се имат предвид недвусмислените резултати от референдумите във Франция и Холандия, не е сигурно, че първоначалният текст на конституционния договор все още има реални шансове да се наложи.
Мнозина бяха против сложната техническа трета част на договора да получи статута на конституционален текст. Вариант за разрешаване на проблема е документът да бъде разделен на основополагащ договор за Европа и договор за прилагане.
Този вариант трябва задължително да бъде взет под внимание когато се обмисля бъдещето на документа. В действителност от съществено значение е да се приложат възможно най-бързо на практика важните проекти за реформа, заложени в конституционния договор, във връзка с които вече има постигнат консенсус.
Какви са тези проекти?
До голяма степен става дума за структурната рамка на Европа, за по-силното демократично легитимиране в процеса на формиране на политическата воля, за прозрачната система на финансиране, за ясното разграничаване на компетенциите на европейско и национално ниво, за по-голяма близост с гражданите на ЕС, която ще бъде постигната именно като се вземе под внимание хартата за основните права.
Постигането на всичко това ще допринесе за създаването на силна и способна да действа общност, която разполага със собствена юридическо личност.
От съществено значение е националните парламенти да участват в процеса на формиране на политическата воля на ЕС. Става дума за съблюдаване на принципите на субсидиарност и пропорционалност в европейските законодателни инициативи.
На европейско ниво трябва да се решават само онези въпроси, които не могат да бъдат решени на ниво държави членки.
Още повече, че освен от нов институционален ред, разширеният съюз има нужда и от дебати за своята крайна цел - т.е. за целите на европейската интеграция и за това каква трябва да бъде нейната форма.
Необходимостта да се помисли отново върху политическата, социалната и културната рамка на Европа стои отвъд дебатите за европейската конституция. ЕС не е само икономическо пространство, той е общност на мира и на ценностите - много повече от просто зона за свободна търговия.
Освен по въпроса за политическите си основи, ЕС трябва да помисли и за определянето на географските си граници.
Колкото повече се разпростират границите на съюза, толкова по-важен и спешен става въпросът за твърдото ядро.
Петдесет години след началото на обединението на Стария континент, сега е настъпил моментът да се постави и въпросът за идентичността на Европа.
Австрия може да даде значим тласък на този фундаментален дебат.
