Е стония решава да премести един паметник, намиращ се на нейна суверенна територия, от точка А до точка Б. Дни по-късно нейното посолство в Москва е нападнато от пияни руски патриоти, посланикът е принуден да напусне Русия поради страх за живота си, руски министри зоват за бойкот на естонски стоки, а казашки дружини правят списъци на естонци, подлежащи на бой с камшик.
Накрая се оказва, че руските доставки на нефт за Естония са прекратени за неопределено време поради "ремонти", а руската преса настоява естонците да бъдат наказани с военни средства.
Такива неща вече се случваха наскоро на Грузия, Украйна и Беларус. По отношение на същинския Запад Кремъл засега се ограничава с възстановяване на безобразния съветски тон,
фрапантни оферти за подкупи на видни личности и онова, което в Москва смятат за деликатни заплахи.
Проблемът на тираничните режими е, че колкото са по-верни на своята насилническа природа, толкова повече подкрепа губят.
В последните дни западните институции и медии изоставиха обичайния си спрямо Русия капитулантски дискурс и започнаха да обсъждат главната заплаха за Европа - твърдото намерение на Кремъл да възстанови своите позиции не само на територията на бившия Съветски съюз, но и в "меката" му периферия.
Къде сме ние ли? За Кремъл сме най-меката от цялата мека периферия и възстановяване на московското влияние тук се смята за сравнително лесно постижима задача. Че нейното изпълнение върви без особени проблеми личи от самия живот, както казваше едно време Леонид Брежнев.
Преди месец грижливо скрита в една-две кратки вестникарски дописки остана информацията, че МВР и наследникът на КГБ - Федералната служба за сигурност (ФСС) в Русия, са подписали договор за сътрудничество. Ще обменят интензивно информация относно трафик, тероризъм "и др.".
Нашите били имали и един час среща със самия генерал, герой на Руската федерация Николай Патрушев, шеф на ФСС. В сайта на МВР 24 часа по-късно нямаше и намек за събитието. Дописките цитираха задоволството на министър Петков, че такъв договор с руснаците имаме за пръв път от 1985 г.
"Газпром" с нов монополен договор, "Газпром" в АЕЦ "Белене", неясен руски петролопровод през Южна България - а сега и обмен на разузнавателни данни с КГБ.
Все по-трудно става да се избягва подозрението, че България наистина изпълнява ролята, поставена й от Кремъл - да бъде руският троянски кон в западните среди.
През цитираната от министъра 1985 г. договори с КГБ, руски атомни електростанции и петролопроводи - това е логично състояние. Днес тези неща създават
непосредствена опасност за националната сигурност
Не защото не бива да се поддържат връзки с руснаците, а защото онази информация, която те ще искат да имат чрез нас като членове на НАТО и ЕС, не е онази, която следва да обменяме.
Службите търсят информация за онези, които според тях заплашват страната им. Поне от три години насам от изявленията на руския президент, на министрите на външните работи и на отбраната ясно личи, че за Русия заплахата е "Запада".
Според руските лидери целта на "Запада" е да изолира, отслаби и разпокъса Русия, като за целта изгради "кордон" от Балтика до Крим, а после започне да откъсва бивши републики с помощта на демократични революции като в Грузия и Украйна.
За целта "Запада" ползва най-вече идеологията на човешките права, свободата на медиите, неправителствените и граждански организации и техните програми.
Самият Патрушев - контрагентът на нашите договарящи се - казва следното още преди две години: "Чуждите спецслужби все по-активно ползват нетрадиционни методи за своята дейност и с помощта на образователните програми на различни неправителствени организации пропагандират своите интереси, провеждат свои мероприятия и събират информация на територията на ОНД."
С помощта на такива средства според него "Запада" е организирал смяната на режимите в Грузия и Украйна и подготвя подобни действия и за Беларус. Според Патрушев единствената цел на "западните" антидъмпингови закони е да нанасят вреда на Русия в размер на 5-6 милиарда долара годишно - за да я отслабят икономически и подготвят за загиване.
Сред вражеските организации са наредени американският Корпус на мира и британски правителствени институции. Затова още през 2002 г. от страната са изгонени американски доброволци на корпуса, включително по обвинение, че "се опитват да създават контакти с местната власт".
А през 2004 г. руската полиция незаконно обискира офисите на Британския съвет в Москва.
От това следва следното. Заплахите, за които бившият КГБ гарантирано ще иска от нас информация, са: Британският съвет, Корпусът на мира, "западните" неправителствени организации и образователни програми, подготвяните "западни" закони, смятани за антируски.
Ще искат да следят опозиционери от бившата СССР, които живеят в България. А след като България днес е "Запада", за бившия КГБ ще са от изключително значение данни и за българските НПО, медии, законодатели и всякакви други организации.
Русия е отново в обичайния си параноидален модус
и смята всички на запад от себе си за участници в конспирация за своето обкръжаване и ликвидиране.
България, бидейки дори институционално част от "Запада", не може да избегне тази параноя. Върху нас се трупа и допълнителният негатив, че в Русия ни смятат за особено мерзки предатели, тъй като сме били най-верният васал, а след това сме се спасили заедно с останалите.
С такава страна не може да има открити и доверителни отношения. Убедена, че всички са врагове, тя неминуемо ще минава всякакви допустими граници при всяка възможност. Да не говорим за ефекта върху нашите партньори от истинския "Запад".
Прецедентът в това отношение не е никак добър. Когато през 2005 г. президентът на Узбекистан иска да даде ясен сигнал, че се връща обратно в руската орбита, той прави три неща: първо, договор с "Газпром"; второ, договор с Кремъл за петролопровод и газопровод; трето, договор за сътрудничество с ФСС.
Ние вече имаме всичко това плюс още нещо - договор за нов руски АЕЦ. Какъв сигнал и кому даваме по този категоричен начин?
Отваряме си пробоина след пробоина на Изток, без изобщо някой да ни е натискал. Какво ли би станало, ако все пак се случи чудо и в София започнат да демонтират паметника с шмайзера?
-------------------
Авторът е политолог, ръководител на Центъра за социални практики, преподавател в Нов български университет
