Т рима братя - актьорът Анани Явашев, знаменитият му брат Христо, известен в цял свят като авангардиста Кристо, и третият Явашев - Стефан са се обърнали към Европейския съд по правата на човека в Страсбург, пише днес в. "Труд".
Причината е отнет от държавата със задна дата имот в Габрово, реституиран преди 14 години.
Тримата братя са наследници на инж. Владимир Явашев и притежават бившата семейна фабрика "Химия и индустрия". Имотът е бил национализиран през 1947 г. и през 1992 г. реституиран на братята по Закона за възстановяване на собствеността на одържавените недвижими имоти (ЗВСОНИ).
Теренът на бившата фабрика е 4 дка с три масивни сгради от по 620, 200 и 60 кв. м.
Повече от 10 години Явашеви упражнявали правото си на собственост. През 1996 г. си извадили нотариален акт за своята част от имота, а общината им плащала наем за нея, тъй като сградата се ползва за училище.
Но през 2001 г. Общинската комисия по реституцията преценила, че са изпълнени изискванията на закона и общината останала собственик на това, което допълнително е било надстроено и пристроено след национализацията.
Габровските общинари изготвили три предложения за изкупуване на дела на братята. Областният управител на Габрово обаче спрял изпълнението му и тогава за първи път се появил смайващият аргумент, че имотът е публична собственост, тъй като се ползва за училище.
Окръжният съд отменил заповедта на областния управител. Върховният административен съд (ВАС) обаче я оставил в сила, като решил, че още през 1992 г. имотът е бил публична общинска собственост и не е трябвало да се реституира.
Само че, отбелязва "Труд", през 1992 г. критерии за разграничаване на "публична" и "частна" собственост на държавата и общините нямаше, те бяха въведени със закон едва през 1996 г.
По закон няма срок за обявяване на договор или на акт на администрацията за нищожен. А когато съдът загърби трайната си практика от времето на реституционните закони и мери с днешен аршин за казуси отпреди 10-15 г., имотът с лекота може отново да бъде одържавен. И то без държавата да плати и лев обезщетение, а дори да има и да взема, пише "Труд".
Авторката нва публикацията Ненка Иванова обяснява, че с този опасен прецедент се сблъсква не само фамилия Явашеви.
На 14 души от гр. Сърница през 2000 г. са били отнети реституирани преди това имоти - пак от съд, който пререшава вече окончателно решен спор.
Хората от Сърница осъдиха държавата в Евросъда за погазване на правната сигурност и на правото им на собственост. Това е т. нар. дело "Кехая и др. срещу България".
Сега, в жалбата до Евросъда адвокат Здравка Калайджиева, в момента кандидат за член на този съд, е посочила, че в случая с Явашеви са нарушени правото на справедлив процес, на зачитане на личния и семейния живот.
Нарушено е и изискването на чл. 1 от Протокол № 1 към конвенцията по правата на човека, според който всеки трябва да се ползва спокойно от своите притежания и не може да бъде лишаван произволно от тях, освен в интерес на обществото и при условията на закона.
След решението на ВАС общината спряла да плаща наем на Явашеви. През 2002 г. те завели дело срещу нея, в което пък общинарите, от своя страна, искат да се признае за установено, че теренът и сградите са публична общинска собственост.
Районният и окръжният съд в Габрово обаче са категорични, че собствеността върху фабриката е възстановена на братята "екс леге" - по силата на реституционния закон.
Магистратите се позовават и на неотмененото до днес Тълкувателно решение № 1/1995 г. на ВС - "ако при промяна на вида или предназначението на имота е извършено пристрояване или надстрояване и той е увеличил размерите си, собствеността се възстановява само по отношение на онази част, която е съществувала към момента на реституцията".
Върховният касационен съд (ВКС) не споделя виждането на ВАС, че през 1992 г. имотът е бил публична собственост.
Но пък приема, че към момента на реституцията голямата сграда от 620 кв. м вече не е съществувала, тъй като с пристрояването и надстрояването възникнал нов обект - училище. И че построената преди 1944 г. фабрика се е "присъединила" към пристроеното след 1964 г., което станало "главна вещ" по смисъла на Закона за собствеността. А тази вещ не е върната на Явашеви, отсъжда ВКС.
Така в резултат на различното тълкуване и прилагане на реституционния закон през 1992 г. - когато имотът е бил върнат на Явашеви, и през 2004 г. - когато им е отнет повторно, една значителна част от фамилната фабрика отново е одържавена, този път с решение на ВКС.
Братя Явашеви не само са лишени от бащиното наследство, но и от всяка възможност за обезщетение. Те нямат право на равностойно обезщетение за отнетата им (наново) собственост, което иначе се дължи, когато частен имот се одържавява за обществени нужди.
Нещо повече. Сега общината си иска обратно всички наеми, които е плащала след реституцията на наследниците на инж. Явашев.
Спокойни, че държавата ги е признала за собственици и повече от 10 г. не им е оспорила това право, Явашеви не по своя вина са пропуснали сроковете за подаване на молба за алтернативно обезщетение (компенсаторни записи) по закона "Лучников".
Българският закон не предвижда одържавяване по силата на съдебно решение с обратно действие, се посочва още в жалбата до Евросъда. Формално това става с обявяването на кметската заповед за нищожна.
Но на практика имотът е отнет поради това, че властите са променили заключението си за законовите условия и предпоставки за реституция и на новото им становище е придадено обратно действие.
По тази логика властите биха могли всякога да отнемат реално упражнявани права без каквито и да е последици и отговорности за тях, аргументира се адвокат Калайджиева.
ВКС като последна инстанция е взел окончателно решение, коренно различно от практиката в подобни случаи на реституция. А Явашеви нямат ефикасен способ за защита срещу новото одържавяване на имота им. Те въобще не са страна по делото между областния управител и общината по решението за изкупуване на имота.
А изводите на ВАС, че имотът е публична собственост и не може да се реституира, се отразяват в решенията на съдилищата по последвалия спор за наема, както и по висящото дело, с което братята искат да бъдат обявени за
собственици по давност.
Съдът в Страсбург е допуснал случая "Явашеви" за разглеждане и ако се съди по мотивите по делото "Кехая срещу България", не е трудно да се предвиди решението. Това обаче няма да изличи огорчението на братята от въвличането им в този абсурд, граничещо с репресия, заключава "Труд".
