К ато "нова, а не просто втора" определи президентът Георги Първанов администрацията, с която ще работи през втория си мандат.
При представянето й днес той каза, че периодично припламващата дискусия за раздута администрация не се отнася за президентската.
Първанов посочи, че в президентството работят около 150 души, щатът е около 164 души и не е запълнен.
По думите му не повече от една трета е политическият състав на президентската администрация.
Държавният глава обяви намерението още в следващите дни да бъде обявен конкурс за част от свободните места за млади специалисти - политолози, икономисти и други експерти.
Като принципи за реформиране на администрацията Георги Първанов посочи приемственост, надпартийност, повишаване на експертния потенциал, отваряне към гражданското общество.
Бойко Радоев, Венцислав Димитров и Катя Николова са сред новите имена в екипа на президента Георги Първанов за втория му мандат.
Бойко Радоев ще бъде парламентарeни секретар, а Венцислав Димитров ще е съветник по икономическите въпроси. Катя Николова ще е нещатен експерт към президентската администрация и ще координира работата в отдела за вътрешна политика.
Първанов отбеляза, че след публичното представяне на неговия екип комисията по досиетата може да реши дали да се самосезира.
"Аз ще защитавам всеки от онези, които са изпълнявали националния си дълг и ще съм срещу тези, които са доносничили срещу приятели и колеги", обясни той.
България трябва да бъде водещ фактор в ЕС
по няколко основни теми - съдбата на Балканите и европейската перспектива за Западните Балкани, сътрудничеството в Черноморския регион и новите съседи на ЕС, каза президентът.
Той добави, че българската външна политика ще е последователно европейска.
Една от целите на президентската институция е да се потърси стратегическата и дългосрочна визия за развитието на страната, каза Георги Първанов.
Според него българското общество и политика имат крещяща нужда от стратегически програми, има дефицит на идеи и затова политическият дебат се води по маловажни и по периферни въпроси.
По думите му политиците трябва да се измъкнат от мандатното мислене, което е присъщо от началото на прехода.
Във вътрешнополитически план президентът изрази очакванията си, че една от първите обществени дискусии ще е свързана с новия български проект.
Той обхваща въпроси от икономическите цели на България до въпроса с националната идентичност в условията на ЕС.
Първанов посочи, че новият му екип е готов да предложи виждания в този дебат и отбеляза, че в тази връзка се създава и нова структура в неговата администрация -
Съвет по вътрешна политика.
Този съвет ще организира и форума "Българските дебати", в който ще участват кметове, представители на бизнес средите и интелектуалци.
Стартът ще бъде даден с обсъждане на годишния икономически доклад на президентството, който тази година е посветен на социални въпроси.
Запитан дали се е запознал с новите приоритети на БСП, президентът отговори, че предстои неговият екип да анализира актуализираната програма на социалистическата партия, но намира като много важна тази стъпка.
Аз повече от една година апелирам за актуализиране на социалната политика на тройната коалиция. За мен обаче въпросът е доколко са изпълними целите в актуализираната социално-икономическа програма на БСП, подчерта Първанов.
В отговор на въпрос за
издигането на българските медици в Либия
за кандидати за евродепутати, Първанов изрази притеснение, че има качествено ново положение във вътрешнополитически план на дебата по въпроса за медиците.
По думите му до преди броени месеци нито един политик не си позволи да използва темата за вътрешнополитически дебат, за охулване на опонента и за извличане на дивидент.
Голям грях поемат онези, които се опитват да спекулират партийно и да
извлекат евтин дивидент от една или друга акция, каза държавният глава.
Той подчерта, че има кампанията на солидарност с медиците каквато не сме имали в цялата си нова история, но добави, че не можем да бъдем удовлетворени, защото кампанията все още е на декларативно равнище.
Като важен момент в търсенето на решение на въпроса, президентът открои необходимостта да бъде възобновен международният формат на разговорите с участието на България, Либия, ЕС, САЩ.
Той добави, че има идея за разширяването на този кръг, например с Франция и с Германия.
Това е много важно условие заедно с двустранните контакти, подчерта президентът.
Да не забравяме, че каквото и да реши съдът, в крайна сметка, ако искаме да посрещнем нашите сестри в България, това минава през волята на либийската държава, отбеляза президентът Георги Първанов.
По повод тиражирани слухове, че възнамерява да създаде президентска партия, Първанов каза, че няма никакво намерение след края на втория си мандат да започне отначало да се занимава с партийно строителство.
Той допълни, че проблемът на българската политика - липсата и сривът на доверие, няма да се реши със създаването на нови партии.
"Ще спечели този, който успее да приобщи реално структурите на гражданското общество към това, което прави", посочи Първанов и добави, че именно в тази насока вижда и своята роля, както в качеството му на президент до изтичане на втория мандат, така и след като напусне президентската институция.
Първанов заяви, че президентската институция ще продължи да бъде фактор на политическа стабилност, ще продължи да се търси максимално съгласие.
"Всеки конфликт с институцията ще донесе само беди за този, който го прави", заяви Първанов. Той бе категоричен, че нито за миг не би се поколебал да бъде коректив на което и да е правителство.
Главен секретар на президента ще продължи да бъде Красимир Стоянов.
Началник на кабинета на държавния глава е ген. Никола Колев, бивш началник на ГЩ на БА и председател на предизборния щаб на Георги Първанов.
Проф. Светла Тошкова остава на поста началник на кабинета на вицепрезидента.
Тодор Велев ще продължи да бъде ръководител на програмата на президента.
Секретар по връзки с медиите и през втория мандат ще бъде Бойка Башлиева.
Катя Николова, досегашен член на ИБ на БСП, става съветник по вътрешната политика.
Бойко Радоев, депутат в последните три парламента, ще бъде парламентарен секретар на президента.
Проф. Румен Марков, ректор на Академията на МВР, става секретар по националната сигурност.
Бригаден адмирал Николай Николов, началник на управление "Стратегическо планиране" в ГЩ, ще съветва президента по въпросите на военната сигурност.
Ректорът на УНСС проф. Борислав Борисов ще бъде съветник по проблемите на образованието, науката и икономическото развитие.
Маргарита Атанасова, заместник-ректор на УНСС, ще бъде съветник по социалната политика.
Проф. Григор Горчев, ректор на Медицинския университет в Плевен, става съветник по здравната политика.
Ст. н.с. Митко Димитров, директор на Икономическия институт на БАН, ще бъде съветник по икономически стратегии и програми.
Политологът от НБУ доц. Антоний Тодоров ще бъде съветник по подготовка на политически послания.
Икономистът Венцеслав Димитров става съветник по икономическите въпроси.
Секретар по културата ще бъде Кирил Аврамов.
Юристката Невин Осман, работила в дирекция "Правна и международноправна дейност" в ДКСИ, ще бъде секретар по юридическите въпроси.
25-годишният Борис Попиванов, който е завършил политически мениджмънт в Софийския университет и е редовен докторант по сравнителна психология, става експерт по политическите послания.
