Стоянов против даренията - анонимки за политорганизациите

З�р �рана на анонимни дарения за политическите организации поиска днес президентът Петър Стоянов в мотивите си за връщане на Закона за партиите. Според него регламентираното безименно спонсорство създава условия за приток на пари с неясен произход от мафиотски организации и структури на сенчестата икономика.
Днес държавният глава предложи сериозна промяна и в още три от разпоредредбите в новоприетия нормативен акт. Той оспори правилата за разпускане на партиите, според които на автоматично разформироване се подлага всяка организация, която не се е регистрирала за участие на 2 поредни парламентарни вота. Този текст противоречи на Конституцията и заложените в нея условия за политически плурализъм и правото за свободно сдружаване на гражданите, обясни Стоянов. В този си вид разпоредбата създавала възможност за монопол на една или две партии. Като алтернативно решение президентът предложи автоматично разпускане на партия, която не е участвала в парламентарни или местни избори в един значително дълъг период от време.
Стоянов оспори и нововъведеното правило, според което на задължителна пререгистрация се подлагат всички партии, непредставени в 38-то Народно събрание и с по-малко от 1% гласове на последния парламентарен вот. Той не се съгласи и с процедурата на пререгистрация, която заставя политическите организации да представят списък на 500 учредители с техните данни и подписи. Понятието "непредставени в последния парламент" е многозначно и трудно за тълкуване, обоснова се държавният глава. Според него за пререгистрация трябвало да се изискват подписите на 500 редови члена, а не на основатели.
Последното възражение на Стоянов е срещу механизма на оспорване на отказа на Софийски градски съд да одобри регистрацията на дадена партия. Според новоприетия закон това може да стане само пред Върховния касационен съд. Изхождайки от контитуционно регламентираното 3-институционално съдебно производство трябда да се позволи и обжалване пред Апелативния съд, твърди президентът. ПГДЛ, ОНС и БЕЛ обаче застанаха категорично срещу предложението. Според опозиционерите предлаганата процедура щяла да доведе само до излишно протакане. От Евролевицата се обявиха и против предложението за забрана на анонимните дарения. Според лидера Александър Томов подобна мярка ще пренасочи всички спонсори към мнозинството. ОНС намират компромиса в правило за поименна регистрация в избирателните комисии само на даренията над 1000 долара. Сините пък предлагат алтернативна система за контрол над средствата, в която да се ангажира и Сметната палата.
Най-големи противоречия предизвика ветото над разпоредбата за пререгистрация на партиите. От ОДС обясниха, че ще потърсят по-конкретен вариант на понятието "непредставени в 38-то Народно събрание". Според Евролевицата на преучредяване трябва да бъдат подложени политечските организации, които не са участвали самостоятелно на последния парламентарен вот, нямат своя група и не са набрали над 4% от гласовете. Депутатите от ОНС пък са на коренно противоположното мнение. За парламентарно представена партия те искат да бъде считана всяка, която има свой представител в НС без значение дали той е в някоя от коалициите или в чужда парламентарна група.
Пълната подкрепа на депутатите получи само президентското възражение относно разпоредбата за автоматично разпускане на партиите. До юни няма достатъчно време за изработването на стойностен и компромисен закон, единодушни са обаче от ОНС и ПГДЛ. Затова според тях парламентарният вот трябвало да се проведе съгласно стария нормативен документ, а обновяването на закона да се остави на следващото НС. Прегласуването обаче все пак е насрочено за идния месец. Днес депутатите подхванаха на първо четене и Избирателния закон, който се очаква да бъде другият най-спорен момент в парламентарната програма до края на мандата. Предложенията за изменения, между които трябва да бъде направен изборът, са седем.