И кономистът от Бангладеш Мухамад Юнус, наричан "банкерът на бедните", и неговата банка за микрокредити "Грамин" са тазгодишните носители на Нобеловата награда за мир (NobelPrize.org).
Изборът бе направен измежду близо 200 кандидатури и мотивиран с "усилията на лауреатите да насърчат икономическото и социалното развитие на най-ниско обществено равнище".
Траен мир не може да се постигне, ако големи групи от населението не намерят начини да се измъкнат от клопката на бедността, а микрокредитът е точно такъв начин, обясняват от Норвежкия нобелов комитет.
През 1974 г. преподавателят в университета на Читагонг завел студентите си в едно село, където срещат занаятчийка, която прави бамбукови столчета.
Жената им разказва как й се налага да взима заеми, за да си купува суров бамбук, но след като се разплати с лихваря, който взима по 10% седмична лихва, й остава съвсем минимална печалба.
Юнус се вслушва в желанието й за по-приемливи лихви и отпуска заеми от собствения си джоб на 42-ма плетачи на кошници.
Въпреки препоръките на банки и правителствени служители той продължава да дава "микрокредити" и през 1983 г. основава своята банка "Грамин" (букв. - "селска банка"), изградена на приципите на взаимното доверие и солидарността.
Днес тази финансова институция (Grameen-info.org) има 1084 клона в бедняшкия Бангладеш и 12 500 служители, като успява да си върне 98% от заемите. Тя обслужва 2,1 млн. кредитополучатели в 37 хил. малки населени места - 94% от тях жени.
Методиката й на свой ред се прилага в 58 държави, вкл. САЩ, Канада, Франция, Холандия, Норвегия.
През 1997 г. в американската столица Вашингтон икономистът организира първата среща на високо равнище по въпроса за микрокредитите (Micro Credit Summit), а 2005-а бе обявена от ООН за година на микрокредитирането.
У нас микрокредити започна да отпуска правителството на Симеон Сакскобургготски след идването си на власт през 2001 г. с аргумента, че високият лихвен процент е най-сериозният проблем за повечето безработни и фирми.
Проектът "Гаранционен фонд за микрокредитиране" на социалното министерство тръгна пилотно в 18 общини с висока безработица и за около две години общият брой на одобрените и отпуснати "царски кредити" достигна 4104.
Идеята бе формулирана от бъдещия премиер в програмната му реч от 6 април 2001 г. Тогава той предложи на българите да се включат в "една програма за микрокредитиране, която ще даде поминък на много хора в градовете и селските райони".
Тази програма ще е един от начините нашето правителство да стимулира малкия и средния бизнес, като самата процедура за кредитиране трябва да бъде открита и максимално опростена, обясни тогава Сакскобургготски и уточни:
"За да развиват своите предприемачески идеи, на българските граждани ще се предостави възможност да получават кредит до 10 000 лева с нисък лихвен процент или безлихвен заем до 5000 лева и срок за изплащане от 18 месеца."
Самият Юнус е роден през 1940 г. в Читагонг, деловият център на тогавашен Източен Бенгал. Бил третото от общо 14 деца, пет от които починали.
Завършил университета в родния си град и със стипендия "Фулбрайт" продължил образованието си в САЩ, където защитил докторат в университета "Вандербилт" в Нашвил, щата Тенеси.
Завръща се в родината си и през 1972 г. оглавява факултета по икономика в своя университет.
Предварителни фаворити за тазгодишния Нобел за мир бяха международни посредници при мирни преговори като финландеца Марти Ахтисаари и австралиецът Гарет Еванс.
Бившият финландски президент, който в момента е специален пратеник на генералния секретар на ООН Кофи Анан за Косово, бе посредник в преговорите между индонезийските власти и сепаратистите от провинция Ачех.
Те доведоха до подписването през август м.г. на мирно споразумение, което сложи край на продължилия 30 години кръвопролитен въоръжен конфликт. Очакваше се той да си подели наградата с индонезийския президент Сусило Бамбанг Юдхойоно и движението "Свободна Ачех".
Гарет Еванс, който бе министър на външните работи на Австралия в периода 1988-96 г., в момента оглавява базирания в Брюксел институт "Международна кризисна група", който извършва проучвания и работи за решаването на конфликти.
Той играеше централна роля във възстановяването на Камбоджа и Виетнам.
