Делото срещу българските либийски сестри и палестинския лекар в Триполи може да получи обрат, но е необходима глобална стратегия, заяви френският защитник на българските сестри Еманюел Алтит от "Адвокати без граници" пред РФИ-България (RFI.bg).
Адв. Алтит е на частна визита у нас, поканен от агенция "Прима" и предаването "Другата България" на Би Ти Ви. Правистът се срещна и със зам.-министъра на външните работи Феим Чаушев, но френският защитник категорично пожела да уточни, че нито той, нито "Адвокати без граници" в Париж (ASF-France.org) са имали или имат каквито и да е претенции за заплащане от българската държава.
Това дело е въпрос на чест и морал, каза Алтит и съобщи, че двама френски адвокати ще бъдат конституирани като защитници на обвинения палестински лекар д-р Ашраф.
- Адвокат Алтит, делото в Триполи срещу българските медицински сестри и палестинския лекар продължава. Бихте ли прогнозирали какво се очаква на предстоящото заседание на 4 юли? Ще има ли ваш представител на това заседание?
- Да. Разбира се. Ще изпратим някой в Триполи, стига да получи виза. Но ще пратим човек, защото държим да присъстваме.
Що се отнася до прогнозата, не бих са наел с нея.Трудно се прави прогноза поради очевидни причини, свързани с естеството на процеса, както и с някои местни специфики.
Искам да кажа, че според мен е логично председателят на съда да реши процесът да мине през няколко етапа, т.е. на отделни заседания, а в това време да могат да се предприемат следствени действия, да се извършат или не експертизи и т.н.
Не по-малко логично е след известно време, когато се сметне, че нещата са напреднали, процесът да продължи доста дни, за да има истински дебат.
Съвсем логично е такъв процес да отнеме известно време.
- Възможно ли е все още да се призоват допълнителни свидетели? Научихме, че защитата настоява българинът Смилян Тачев да свидетелства.
- Защитата отправи известен брой искания. Ще видим дали те ще бъдат приети или не. Що се отнася до експертизите, аз пак повтарям, че не трябва да се питаме какво ще си помисли или няма да си помисли съдът, защото не знаем това.
Председателят на съда може би взима решенията си по други критерии. Мисля, че по-важно е да се запитаме какво правим ние. Да отстояваме нашата гледна точка - на защитата на медицинските сестри и палестинския лекар.
Най-важното е да действаме професионално, т.е. да преценим следва ли примерно да се прави бърза, зле аргументирана експертиза, или да се подготви солиден и добре аргументиран документ.
Колкото по-професионално действаме, толкова по-голям шанс имаме съдът да не действа в друга посока. Трябва да намерим средствата, с които да го постигнем.
Оттук и необходимостта от професионално поведение, което не е нещо лесно - изисква време, енергия и т.н.
- Твърдите, че е необходима "глобална стратегия" по делото. Бихте ли пояснили какво имате предвид?
- Задават ми често въпроса дали нещата няма да се решат по пътя на дипломацията. Мисля, че ако си задаваме по този начин въпроса, това означава, че не разбираме как стоят нещата.
Ще ви дам за пример някой генерал, който все пак не мисли нещата само от гледна точка на артилерията, но и глобално. Той мисли не само от гледна точка на артилерията, но и на пехотата, на логистиката и ще постигне нещо, само ако мисли глобално.
Да се вярва, че само дипломацията може да реши делото, според мен означава да се поеме по задънена улица.
Какво означава дипломация? Това нищо не означава.
Дискутирате нещо с някого, ако сте в силна позиция.
За да сте силен, процесът трябва да е във ваша полза, а за да е във ваша полза, трябва да извършите обрат, за да извършите обрат, трябва да имате съответните средства. За да имате средствата, трябва да ги постигнете.
А как да ги постигнете? Само по съдебен път, чрез представянето на определени доказателства. След това печелите с тях, те ви носят предимство, а не ги криете у приятелката си или в някой сейф.
За какво могат да послужат те? Именно, за да променят съотношението на силите и за да окажат влияние над политиката.
Тогава, благодарение на тези елементи, дипломатите пристигат силни.
Дипломатът никога не е нещо повече от посредник. Понякога може би да е нещо друго, извинявам се на дипломатите, ако се изразявам зле. Но щом си преговарящ, означава, че си посредник. А посредникът е някой, който знае какво е съотношение на силите.
Той знае, че не трябва да се преговаря, ако съотношението на силите е неблагоприятно, защото неговият събеседник също го знае. Преговаря се, когато съотношението на силите е благоприятно.
Щом е неблагоприятно, няма защо да се преговаря.
А да се върви към преговори, без да има по какво да се преговаря, е безсмислено. Как да се преговаря, щом няма по какво? Не знам дали това, което обяснявам, е сложно.
Много често хората ми казват: да, в юридически план е така, докато в дипломатически план е иначе. Вярно е, че се занимаваме със защитата от година-година и половина, не знам какво е било преди това.
Не искам да се произнасям по онова, което е било преди. Но доколкото знам преди 5-6 години е имало и стъпки от класически характер на преговори.
Но те претърпяха провал. Следователно трябва да се предприеме нещо друго.
- Но политическият натиск по либийското дело съществува. Френският външен министър Филип Дуст-Блази в интервю за РФИ-България заяви, че категорично е настоявал пред полк. Кадафи за освобождаване на българските сестри.
- Разбира се, че има и политически натиск, че намесата на френски, британски и американски представители е сериозен натиск. Но трябва да намерим средствата, да проумеем логиката на нещата.
Не е достатъчно някой да каже, че те трябва да бъдат освободени, за да бъдат освободени. Трябва да намерим правилното средство, което при това зачита правата на сестрите.
Защото една от работните хипотези днес е, че те могат да бъдат осъдени, не на смърт, но все пак осъдени. Това означава тяхната виновност да бъде призната.
Дали това ни удовлетворява?
Първо, че тяхната виновност е призната. Второ, че обезщетението на заразените семейства ще бъде изплатено от фондове, създадени от европейците и българите.
Дали е задоволително, ако френските граждани платят заради безотговорността на либийски отговорни лица? Това не ми се струва нормално.
Подобни незадоволителни компромиси винаги водят до незадоволителни решения. Истинското решение - но то изисква смелост, е да се мине по пътя на правото и на морала.
И ще видите, че ако се мине по този път, макар че може би това няма да се случи, всичко ще стане много по-бързо. И то е в интерес както на медицинските сестри, така и на семействата на заразените със СПИН деца.
Те също имат интерес от правосъдие, защото искат да знаят какво се е случило. В интерес на всички е да има процес, но от слабост, от желание за улеснение, от мързел или безразличие хората отказват да минат по този път.
Ние искаме действащите лица да видят нещата такива, каквито са, и да се намери възможно най-бързото и ефикасно решение както за медицинските сестри, така и за всички, замесени в делото.
- Очертаната от вас глобална стратегия изисква добра координация между българските и френските адвокати на медицинските сестри. Има ли координация? Вие сте в Париж, те са в София? Сигурно не е лесно?
- Не е лесно, настина, но координация съществува. Ние винаги сме на разположение едни на други, защото желаем да помогнем с каквото можем.
А смятаме, че имаме с какво да помогнем в това доста сложно дело. Екипът на защитата не е много голям, в него има малък брой адвокати. Искам да кажа, че има място за още защитници.
Ние не искаме да заемаме мястото на българските или либийските адвокати, които са на първа линия още от началото и имат много полезна и ефикасна роля.
Ние искаме само да помогнем и сме на разположение на всяка от сестрите.
- Вярно ли е, че двама френски адвокати поемат защитата на палестинския лекар Ашраф. И кои са те?
- Това са други двама адвокати. Единият е Франсоа Кантие, който е председател на "Адвокати без граници". Вторият е Дидие Патрик, който е също почетен член на "Адвокати без граници".
Те приеха по покана на палестинския лекар, но също и на българските медицински сестри, да ги представляват. Така че те също искат да бъдат конституирани по делото.
