По думите на един от неговите адвокати той описва живота си и така "си разчиства сметките" с някои от Великите сили - Франция и Великобритания, които според него го били "предали" във войната с Иран (1980-1988 г.).
Под заглавието "Смущаващо френско-иракско приятелство" "Либерасион" цитира документ от май 2002 г., представен от комисия на американския Сенат. В него се описва среща между агент на иракските спецслужби и Розлин Башло, по нова време говорител на кампанията на Жак Ширак. "Либерасион" се опитва да разплете намеците в документа за предложени средства за кампанията на Ширак.
През 2002 г. Саддам Хюсеин се е опитал да стопли отношенията с Франция и са били установени контакти с изтъкнати политици като Валери Жискар д'Естен, Жак Делор, Шарл Шаскуа, Жан-Пиер Шевенман и Пиер Жокс.
А иначе друг един френски политик е по първите страници на пресата - Паскал Лами (откриваме снимката му във "Фигаро" и "Хералд трибюн").
Френският икономист ще поеме ръководството на Световната търговска организация (СТО). Според "Фигаро" той възнамерява да я реформира из основи, зачитайки, разбира се, различието на нейните членове. Според Лами СТО функционира по средновековен начин.
"Франс соар" определя бившия еврокомисар като "човек на разума", един социаллиберал, но изданието се пита дали все пак ще съумее да помири Севера и Юга.
"Юманите" се връща към двата месеца преговори около избирането на Паскал Лами в СТО, след като САЩ сложиха Улфовиц начело на МВФ. Изданието смята, че и сам воинът е воин, а Лами умее да работи с неправителствения сектор, дори да го смятат за "войник на либерализма". Бившият шеф на кабинета на социалиста Пиер Мороа е наистина пример на социаллиберал.
И сега отново към френската полемика около почивните дни за Петдесетница и споровете дали понеделник, 16 май, да е неработен ден.
В тази връзка "Уест Франс" излиза с шеговитото заглавие: "Кой ще прави мост и кой ще върви по моста?"
Сондажи показват, че 57 % от французите не желаят да работят на първия ден на Петдесетница, а другите са на обратното мнение.
"Юманите" излиза с едно огромно "НЕ" на безплатния труд. "Миди Либр" говори за "фиаско" и "социален хаос", които опровергаха намеренията на правителството на Рафарен, така че едва ли ще се заличат спомените за жертвите по време на небивалите жеги преди година.
"Прогре" се опитва да намери обяснение и пише следното: "Французите не са безсърдечни. Те просто не вярват нито дума на това, което им казва правителството".
