По време на репетициите, на които го придружаваше Сесилия, Никола Саркози искаше съвети както от нея, така и от главния организатор на събитието - Ришар Атиас, 47-годишен инженер, дипломиран математик и физик.
Последният е мениджър на високо равнище, организатор на икономическия форум в Давос и един от двигателите за въвеждането на еврото. Сред неговите събеседници са силните на планетата - от Бил Гейтс до Кофи Анан, известен е с работохолизма си.
Самият Саркози също е влюбва в съпругата си, докато тя е омъжена, и то за неговия приятел Жак Мартен, известен тв водещ. Първата им среща е пред 1988 г., а осем години по-късно двамата се женят, като след избирането му за партиен лидер Сесилия става шеф на кабинета му.
"Експрес", който излиза в понеделник, е извел друго водещо заглавие на корицата си: "Вилпен-Саркози: Тайната война", като помества сравнителни портрети на двамата политици.
Запитан от "Нувел обсерватьор", ръководителят на социалистите Франсоа Оланд заявява, че Саркози действа като последовател на Жискар д\'Естен в областта на тактиката, на Ширак по отношение на методите на действие и на Едуар Баладюр в областта на идеите.
От тази гледна точка той е най-пълното олицетворение на десницата - десница, която води Франция към криза и предизвиква гнева на французите, допълва първият секретар на социалистическата партия, като по този начин обявява, че ще постави кандидатурата си отново на конгреса през ноември.
Оланд атакува още Мишел Рокар и неговия шантаж, насочен към разцепление, като онези, които искат да тичат след крайната десница, и не забравя Лоран Фабиюс, когото критикува яростно, но без да го назовава.
Според "Поан" вече е свършено с легендарната предпазливост на бившия най-млад министър-председател на Франция. Година и половина преди президентските избори Лоран Фабиюс урежда сметките си с хардлайнерите.
Седмичникът анализира кризата с идентичността на социалистическата партия и пише, че тя се основава на страха да бъде самата себе си, а също и на опасенията от французите, които на свой ред също се страхуват.
"Така Франция се е превърнала в болника на Европа. Една демокрация, достойна за това име, ходи на два крака - ляв и десен, които знаят накъде отиват. За съжаление констатацията е, че и двата куцат и треперят", заключава "Поан".
