Но най-напред Европа. "Юманите ебдо" описва взаимната глухота на двата лагера, които ще се сблъскат на референдума за конституцията на 29 май:
"Едните смятат, че тяхното "Не" ще положи началото на социална Европа. Другите пък виждат в "Да"-то за конституционния договор единствена реална гаранция за бъдещето."
"Някои бъркат адреса", пише Жан-Мари Коломбани в "Монд" и обяснява: "Канят ги да гласуват конституция, а те си мислят за безработицата, която обаче е френски проблем." "Има ли вариант Б?", гадае "Репюблик де Пирине", а именно: какво би станало при отговор с "Не" на 29 май. Според изданието има сигнал и той е подаден от обкръжението на социалиста Лоран Фабиюс, че от две седмици идеята се разработва от високопоставени европейски чиновници в Брюксел.
Идеята обаче се опровергава от председателстващия ЕС люксембургски премиер Жан-Клод Юнкер и от Жак Делор.
"Нор Еклер" смята, че каквото и да се случи, има още четири седмици и политиците, медиите и експертите трябва да продължат с педагогическата работа над общественото мнение, защото победата е победа на демокрацията.
Въпросът обаче е на какво се готвят французите да кажат "Да" или "Не", изтъква и "Уест Франс".
"Вие сте на тучна ливада, а искате да я съсипете". Цитатът е от "Телерама", а мнението е на Джереми Рифкин, американски икономист, професор от Пенсилванския университет. В момента във Франция излиза последната му книга "Европейската мечта".
Съсипването би означавало да се гласува с "Не" срещу Европейската конституция, смята той. Помолен да определи "европейската мечта", Рифкин дава следния отговор:
"ЕС се опитва да сложи общите интереси и солидарността преди индивидуалните и раздробени интереси, качеството на живота преди натрупването на богатство, поставя акцент върху устойчивото развитие преди растежа, извежда на преден план човешките права, а не се втренчва, както САЩ, върху правото на собственост."
Ако французите гласуват с "Не", американските неоконсерватори ще аплодират бурно, а най-доволен ще е Джордж Буш, предупреждава икономистът.
Безработицата във Франция обаче е сериозен проблем. "Фигаро" пише, че човек трябва да е премиерът Рафарен, за да вижда оптимизъм в тази тенденция.
"Трябва да се запази оптимизмът дори и в най-трудните изпитания", е позицията на премиера. Но там, където г-н Рафарен вижда "намаляване", по-некомпетентните и неподвластни на деликатността на анализа французи забелязват увеличение. Макар броят на по-ниско заплатените длъжности нараства, те остават недостатъчни", смята вестникът и продължава:
"Най-тежко е положението за безработните под 25 години. Почти всеки четвърти млад французин е без работа, което е 23,1% от общия брой на безработните. Положението изглежда още по-лошо на фона на успехите на Испания и Германия, които се радват на значителен спад в безработицата."
"Безспорно опитите на г-н Рафарен да се справи с проблема бяха многобройни, но всеки път донасяха само временно подобрение. "Френският модел" се оказва неспособен да намери решение , защото тези неуспехи се коренят в несъвършенствата в Кодекса на труда и законите", заключава "Фигаро".
"Ест репюбрликен" припомня, че Рафарен говореше за 10% безработица през тази година, но тогава никой не му вярваше. Но според изданието вместо сега да играе "рафарениади", по-добре е да сведе глава и да види нещата, каквито са.
"Ла Кроа" пише, че Матиньон трябва да признае провала на социалната политика, защото непоставянето на правилната диагноза не дава никакви шансове за успех.
Китай обаче не познава тези проблеми, а "продължава да има безпрецедентен икономически растеж и играе с Европа срещу САЩ", пише "Репюблик дьо Сантр" и обяснява:.
"Европейската позиция за вдигане на ембаргото над въоръженията за Китай и френската дискретност относно правата на човека там, се обясняват със желанията на бизнеса."
Изданието обаче смята, че независимо от очарованието, което Китай има за Запада, перспективите за сътрудничество в XXI в., трябва да се отчитат реалностите на пазара.
"Хералд трибюн" подчертава, че и тайванските националисти се споразумяха с Китай.
А сега поглед към Великобритания, няколко дни преди изборите там.
"Дерниер нувел д'Алзас" отбелязва, че Тони Блеър има всички шансове да спечели изборите на 5 май.
Той успя да накара хората да забравят за лъжите му относно Ирак благодарение на процъфтяващата икономика и безработицата от 4,8%.
"Ла Кроа" излиза на първа страница с въпроса: "Кой сте вие, Тони Блеър?"
"Кандидат за трети мандат, британският премиер лейбърист атакува рекорда на Маргарет Тачър. И макар популярността му да е в спад, той изненадва целия свят, че и самите британци", коментира изданието.
