"Консерватор във Ватикана", изтъква "Паризиен" и се спира на реакцията на "Опус Деи", за които "избирането на Рацингер е една благословия", въпреки че, както споделя абат Пиер от страниците на изданието "често хората се променят по силата на изпълняваната от тях функция".
Начело на църквата обаче идва "твърд и неотстъпчив човек", допълва вестникът и припомня неговото прозвище "Panzerkardinal" - брониран кардинал; човек, станал почитан и всемогъщ.
Във всеки случай това е човек на "Не"-то, който само преди няколко седмици сравни католическата църква с потъваща лодка, заключава "Паризиен".
Според "Либерасион" с избора на Рацингер печели консервативното крило в Църквата.
Това е "папа назад...", той не е претърпял промяна от половин век и все едно днес сам наследява себе си, смята изданието.
Според "Фигаро" неговия избор е символ на вярност към понтификата на Карол Войтила, доколкото кардиналът е бил негов близък съветник и нещо като дофин.
Мненията се разделят, отбелязва "Ла Кроа": едни се опасяват от неговия строг дух, други се възхищават от ясната му мисъл.
"Фигаро" добавя, че дори германските католици да не са многобройни, те внасят огромна лепта в касите на Католическата църква, благодарение на закона отвъд Рейн, който според изданието би могъл да се въведе и във Франция.
"Да, гордост, той е германец" - възкликва "Билд", най-четеният всекидневник в Германия, и пише: "С неговия избор няма да се прекъснат никакви традиции".
Според изданието на германската левица "Франкфуртер Рундшау" изборът на Рацингер не ентусиазира всички немски католици, но същевременно е "сигнал за Европа", доколкото старият кардинал винаги е пледирал за "връщане към християнските корени".
"Вестдойче алгемайне цайтунг" е на мнение, че изборът на стария пазител на християнската догма е по-скоро "израз на объркване".
От своя страна, консервативният "Ди Велт" се заема с някои от клишетата, които превръщат Йозеф Рацингер в "реакционер".
"Консерватор" е квалификация, които откриваме и в много други издания по света, например в ливанското "Ориен дьо жур", според което новият папа е бил "неотстъпчив пазач на догмата, превърнала се според него в лодка, която започва да пропуска вода".
Той е прелат, неодобряван от прогресистите, който наследява крехка църква, изложена на противоречиви изисквания, смята изданието.
