Защото въпросът в такива случаи е "как"? Засега не е ясно, всичко е тайна, обобщава изданието, позовавайки се единствено на казаното пред "Труд" от министъра на финансите Милен Велчев, който от страните назовава поименно само Русия.
От БСП обаче атакуват правителството, че търгува дълговете на България под масата.
Това е партизанска акция, отговаря финансовият министър, давайки пример с иракския дълг, за който колкото повече се говорело, толкова повече можело да изгубим по-изгодни условия от страните от Парижкия клуб.
"Ще имаме да вземаме!", под това заглавие "24 часа" публикува анализ на Пламен Орешарски, финансов експерт и зам.-министър в правителството на Иван Костов.
Известно е, че 20 държави ни дължат над 2,5 млрд. долара и че сумата нараства от лихвите, припомня той.
Това обаче е само номинално, повечето от страните са сред неплатежоспособните държави, дълговете са резултат от разпада на бившия съветски блок.
Наивно е правителството внезапно и предизборно да ни убеждава, че разчиства дълговете, твърди Пламен Орешарски.
А някои твърдения са направо обидни, смята експертът. Например, че ще си получим дълга, ако участваме в интервенцията в Ирак.
Или пък, че решенията на страните от Парижкия клуб за редуциране на иракския дълг не ни засягат, защото не сме членове на клуба.
И отново по повод на държавните вземания, от левицата питат от страниците на "Труд" как така дългът на Алжир (20 млн. долара), при поредно отлагане е бил редуциран от 25 на 15%? И не е ли редно правителството да отчита операциите си пред парламента?
Същевременно застрахователите и техният Гаранционен фонд ще съдят министъра на финансите, четем от първа страница на "Пари".
Причината: събраните от КАТ глоби от шофьорите заради "Гражданска отговорност", които обаче влизат в бюджета, а не във фонда, както е по закон.
Но това е нищо в сравнение с голямата новина около дълговете и съдебните вземания в днешната преса: спират заплатите на 500 000 българи, както пише "Стандарт".
Блокират доходите на длъжниците за здраве ("Телеграф"). Или: Агенцията за държавни вземания ще преследва длъжниците на здравната каса, пише "Новинар".
Тоест Агенцията за държавни вземания ще може да запорира заплатите или пък да продава вещите, които не са от първа необходимост, на длъжници на здравната каса.
До 31 януари хората с неплатени здравни осигуровки трябва да платят санкция от 39,60 лв., което ги връща в системата, или пък да погасят изцяло задълженията си. Ако не го направят, след тази дата те ще получат акт за начет.
Между 50 и 1000 лв. е глобата за онези, които не отидат да си получат наказателния документ до две седмици след писмата от НОИ.
Най-голямата сума, която може да се дължи през годините за здравно осигуряване, е около 900 лв, уточнява "Сега".
Към 4 януари с прекъснати здравни права са близо 1,39 млн. души. От тях без нито една платена вноска за последните 15 месеца са 720 000 българи и 5000 чужденци, които живеят постоянно у нас, сочат данните на "Новинар" и "Стандарт".
И за да приключим със сагата за дълговете: "Запор на имоти за 900 млн. лв.", плаши длъжниците "24 часа". За първите 10 месеца на 2004 г. данъчните са блокирали сметки и имущество на длъжници на тази стойност.
"Българин от санкции не се бои, все ще заобиколи закона", коментира "Труд".
Но ако това са изискванията на държавата към гражданите, отговаря ли тя на своите изисквания?, пита "Дневник", връщайки се към въпроса със съхраняването на класифицираната информация.
Иначе казано - ще се унищожават ли досиетата? Оказва се, че това е възможно, според проект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), пише "Дневник".
От кабинета не са предоставили законопроекта на журналистите и не уточняват дали е предвиден орган, който ще контролира процедурата.
Посочен е само мотивът, че секретна информацията ще се унищожава по изключение, преди да е изтекъл срокът на защитата й, когато е "отпаднала необходимостта от съществуването на документа", пояснява вестникът.
Не е ясно кой и как ще преценява кога тази необходимост. Пак на "добра воля" от МВР съобщават, че ще съхраняват документите на бившата ДС (досиетата), въпреки че не представлявали актуален интерес за службите.
"Монитор", пак по темата за опазване на информацията, излиза с интересно заглавие: "Продуцентите на "Биг брадър" не зачитат тайната на личните данни. Те разполагат с данните на 15 000 кандидати за играта, а сега ги използвали в други рекламни кампании. Продуцентът Нико Тупарев признава, че никой не е застрахован от нарушаване на конфиденциалността."
А иначе тече битката с цигарите след закона след забраните на закона от 1 януари т.г.
"24 часа" представя "първата жертва" - Станислав Миланов, собственик на интернет клуб, който недоволства. Твърди, че е бил глобен само заради пепелник, в който имало фас.
Неговата теза е, че държавата следва да ги търси за партньор, клубовете били готови да раздават значки срещу пушенето и да пуснат предупреждения на скрийнсейвърите.
Гръмнаха с топче закона за цигарите, разказва "Стандарт". Георги Вълев направил ритуалната стрелба в една от механите си в Арбанаси. Той заложил наредбата срещу цевта на черешовото оръдие и гръмнал по нея.
По този начин правителството убива бизнеса ни, настоява Вълев. Самият той е непушач и мрази цигарите, но законът бил пълен с абсурди.
Затваряме пушкомите и най-сетне порастваме, коментира Йордан Ефтимов в "Дневник" и пита: а кои все пак са слабите места на наредбата?
Най-честият довод е, че тя противоречи на манталитета на българина. Т.е. че законът не съответства на нравите.
Ала няма такова нещо в практиката, смята авторът. Законите са форма на принуда, те са насилствено привеждане на гражданите към някаква норма.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!