"И двамата са словоохотливи, чувстват се комфортно и, предполага се, знаят много добре вече какво трябва да говорят и какво не - коментира "Либерасион" и продължава: - Те не спестиха отрицателното си отношение към Дидие Жулиа, съмнителния посредник, който според тях провалил освобождението им преди два месеца, докато самият депутат от Ю Ем Пе изрази "изумлението си от агресивността им".
"Освобождаването мина добре, дори и малко неочаквано за нас, защото се бяхме подготвили за едно освобождаване може би с малко повече организация. Когато ме извадиха от багажника на един мерцедес и видях на три метра от мен трицветния герб, си казах "Това е добре, мирише ми на уволнение...", разказва Малбрюно.
"На 8 ноември един от тях дойде и с доста кисела физиономия ни каза че ситуацията ни е критична, че французите се инатели за фереджетата и изобщо животът ни е застрашен. Каза: "Опитайте да убедите правителството ви да направи жест, да намери решение". Съгласете се, психологически това ни дойде малко отгоре, защото вече един месец перспективата клонеше към скорошно освобождение и хоп, ето ти тотална смяна на тона", допълва Шено.
На сюжет от шпионски роман оприличава РФИ в прегледа си на френския печат отразяването на завръщането на Малбрюно и Шено в Париж - роман с хепиенд, понеже бившите заложници прекараха на сигурно място първата си нощ, на родна земя, първата спокойна нощ от четири месеца насам.
"Монд" на първа страница разкрива пръв от френските вестници обстоятелствата на освобождаването на заложниците.
Генералната дирекция по външна сигурност е получила изключителните правомощия да преговаря с похитителите.
"Щастливата развръзка на аферата стана благодарение на едно изключение, а именно - реванша на дирекцията."
"Либерасион" отбелязва, че френският президент Жак Ширак е изказал специална благодарност за работата по случая на Пиер Брошан, шефа на френските тайни служби, което според вестника е "изключително рядко да се каже публично от държавен глава".
Според "Паризиен" през четирите месеца пленничеството на журналистите стотина агенти са били мобилизирани постоянно.
Перфектни познавачи на арабския свят, те активирали мрежите си, търсейки посредници за общуване с похитителите, като са проверявали и достоверността на данните, придобити от информаторите.
Тези разузнавачи са подслушвали хиляди телефонни разговори.
Вестникът подчертава, че френската Генерална дирекция по външна сигурност отдавна е внедрена в Ирак, и единствена, заедно с руската ФСБ, не е прекратявала своята дейност по време на войната през пролетта на 2003 г.
Именно в този момент са били активирани т.нар. "араби" в Генералната дирекция по външна сигурност - млади офицери от арабски произход, мюсюлмани, които идеално се вписват в местния пейзаж, разказва "Франс соар".
Именно тези разузнавачи са използвали най-базисните, класически шпионски методи - работата на терен, на улицата, - за да открият хората, с които Шено и Малбрюно са се срещали за последно, преди да бъдат отвлечени.
Френските агенти са установили контакта с похитителите по следния начин: на племенно ниво на общуване - продавачът на зарзават на пазара говори с имама, който се среща с по-висш духовник и оттам следва продължението.
Събраните по този начин разузнавателни данни, френските агенти препращали в кризисния щаб на булевард "Мортие" в Париж, където е седалището на Генералната дирекция по външна сигурност.
Източник на "Монд" в дирекцията разкрива, че на базата на тези достоверни разузнавателни информации институцията е извършила системна и обемна работа.
Трябвало е да се провери надеждността на близо 60 версии, варианти за действие...
Похитителите на Шено и Малбрюно - "Ислямската армия в Ирак", е описана като "групировка без капацитет адекватно да държи двамата френски заложници", т.е. постоянният страх у френските разузнавачи бил да не би тази групировка да реши да продаде заложниците на хората на Заркауи, което би означавало сигурна смърт за похитените журналисти.
"Фигаро" оприличава положените усилия с труда на мравките.
За тези четири месеца е имало 12 момента, когато освобождаването на заложниците е било на косъм, като най-големият провал бил акцията на френския депутат от Ю Ем Пе Дидие Жулиа.
Действията на депутата и неговия екип пораждат полемики, пише "Франс соар" и допълва, че предложението му да помогне на практика е забавило с месец и половина освобождаването на Шено и Малбрюно.
Генералната дирекция по външна сигурност нарича Дидие Жулиа "манипулатор, манипулиран от сирийските служби".
Вестникът разкрива, че "паразитизмът" му не се е ограничил само с провалената мисия в Ирак - преди буквално три дни Жулиа пратил факс в Генералната дирекция по външна сигурност, в който предлагал срещу солидна парична сума "гарантирано освобождаване на заложниците".
Според "Фигаро" последната му инициатива се състояла в това да се опита да осигури посредничеството на испанския крал Хуан-Карлос, а "Франс соар" призовава Жулиа "да иде да се скрие в миша дупка".
За последните часове на пленничеството и за фактическото освобождаване на френските граждани пише и "Фигаро" - един разузнавач разказва, че са били съвсем видими нервността и вътрешните разногласия у похитителите.
До последния момент агентите са се опасявали, че похитителите могат да им изиграят номер, да им поставят капан и да не пуснат заложниците, но накрая френската делегация, ескортирана и пазена от 15-ина командоси, успя да вземе заложниците от тайно място западно от Багдад.
"Фигаро" определя топновината от вчерашния ден като "Пълно щастие, трезва радост" и продължава в редакторската си бележка:
"Защо да не го кажем? И друго чувство прозира под еуфорията: гордостта. А тя е двойна: първата идва от достойнството на семействата на двамата заложници - семейства, които никога не проклеха правителство на страната си и не предявиха обвинения, които все пак страхът им би обяснил...
Втората гордост е по-скоро национална - каквато и да е била ролята й в освобождаването, Франция никога не абдикира, нито дори намекна че ще се предаде пред исканията (доста неясни впрочем) на терористите."
"Фигаро" се спира и на друга вътрешна новина: "Заплатите на държавните служители ще бъдат увеличени с 1%", като развива темата:
"Синдикатите на служителите съвсем не бяха изненадани и равносметката е провал на преговорите между тях и министъра на държавната администрация Рюно Дютрей по отношение на заплатите за 2005 г."
Въпросното увеличение ще стане на два пъти: първо с 0,5 % на 1 февруари и с още толкова на 1 ноември.
За Жерар Ашиери, шеф на единия от седемте синдиката (Еф Ес Ю) министърът "се опитва да скрие под пласт грим основата на проблема, като обявява разни мерчици" и според него "нещата са в задънена улица".
За Рюно Дютрей обаче "дискусията е приключена, нашите средства са ограничени, всеки го знае".
Резултатът от всичко това е, че синдикатите се срещат днес, за да обсъдят евентуални протестни действия през януари.
криза, която тихо расте" />
