Вчера в Тел Авив израелският премиер Ариел Шарон заложи на своята партия Ликуд и загуби, пише "Темп".
Министър-председателят се опита да наложи плана си за изтегляне от ивицата Газа, като за целта поиска от партията си да приеме обединение с Партията на труда в правителство на националното единство.
Само така Шарон можеше да получи желаната подкрепа. Но се препъна.
"Предложението отхвърлено", пише лаконично в заглавие "Джерусалем поуст" и коментира:
"Това обаче няма значение, защото премиерът така или иначе ще пренебрегне вота на своята формация. Такава е тактиката му. С годините Шарон се научи да превръща неуспехите си в победи и за пореден път това гласуване няма да му попречи да продължи към фиксираната цел."
Подобно е положението на Ясер Арафат от другата страна на виртуалната граница. Палестинският лидер също трябва да отговаря пред поддръжниците си.
В Рамала старият палестински вълк се саморазкритикува, отбелязва "Фигаро".
Ясер Арафат е изправен пред тежък избор, четем и в "Монд".
"Или реформите, които той трябва да оповести, ще послужат само за печелене на време и това ще позволи на Арафат да спаси онова, което е останало от властта му - като в този случай кризата само ще се задълбочи, или Арафат ще покаже, че е решен да промени стила си на управление, да атакува злото, тровещо палестинските територии, да привлече компетентни хора и да остави кабинета да ръководи, включително и по отношение на сигурността - т.е. да стане истински конституционен държавен глава. Това е най-доброто, което може да направи за страната си", подчертава "Монд".
Само че бъдещето на Арафат не зависи от самия него, коментира вестникът.
Защото докато има репресии и израелска колонизация, каква надежда може да се предложи на народ, въвлечен в интифада без изход, пита "Монд".
В Ирак положението също няма да се реши днес или утре. Макар че след период на тактическо изчакване радикалният шиитски лидер Моктада Садр се огъна под американската заплаха за "решителна офанзива" срещу Наджаф.
И Садр процеди едва-едва, че ще разоръжи милициите си и ще ги превърне в политическа партия. Свещеният за шиите град Наджаф изживя един ден в ритъма на по-скоро политически, отколкото военни маневри, съобщава специалният пратеник на "Фигаро" в Багдад.
Спорадични боеве и шум на автоматични оръжия все пак премахнаха съмнението за истинските намерения на шиитския ръководител, смята британският "Гардиън".
Кореспондентът на "Юманите" пък разказва за гнева, изтощението и мъката на жителите на Наджаф.
"Как сте? Стресирани ли сте?" Въпросите са на Етиен Годино от Института за изследване решенията на конфликти по мирен път.
От страниците на "Кроа" изследователят препоръчва да се научим да изживяваме дадения момент.
"Всеки ден се информираме за случващото се в различните краища на планетата. Това обаче ни пречи да усетим вкуса на настоящето. За повече вътрешна свобода трябва да се научим да приемаме по различен начин събитията от живота такива, каквито са. Макар понякога да ни измъчват. Начините да се справим със стреса са два. Или да изключим радиото, което всъщност ще бъде жалко. Или да не променяме нищо", съветва Етиен Годино.
